Не бийте оценителите за неграмотността на училищните изпити


Exam

Hand completing a multiple choice exam.

Статия в сайта webcafe постави интересен акцент в спектъра от проблеми за матурите и външното оценяване. Някак убеден, че ключов препъникамък в тези изпити са хората, които ги оценяват, авторът пита „кой ще провери проверяващите“. И убедено развива тезата, че до проверка на ДЗИ или НВО се допускат слабо подготвени или направо неграмотни оценители. Макар да споделям тезата, че трябва внимателно да огледаме всички проблеми около тези важни за нашето образование изпити, смятам тезата за сериозни пропуски в оценяването за силно преувеличена.

Нека погледнем фактите. Организацията на оценяване за ДЗИ и НВО е съвсем различна. Националните комисии за проверка и оценяване на държавните зрелостни изпити се формират от националните експерти и включват правоспособни учители т.е. такива, които са преминали определено обучение. До миналата година това бяха преподаватели, завършили централизиран курс за оценители на ДЗИ, финансиран по европейска програма. От тази година това са преподаватели, преминали ново обучение за електронна проверка на матурите. Следователно като начало имаме един филтър, който отсява получилите специализирано обучение и компетенция от останалите учители. Моите преки наблюдения показват, че в двете обучения се включиха, мотивирани и преобладаващо способни учители. Съставът на групите, обучени през тази година бе определен от експертите в съответните образователни области на базата на зададени критерии. Логично е да приемем, че експертите, имащи добър поглед върху колегията са подбрали по-перспективни и можещи учители. От тях в състава на националните комисии попадат няколко преподаватели от всяка област. Обидно е да мислим, че доминиращата част от тях не са качествени учители. Може между тях да има и учители с пропуски в грамотността, но това да се извежда като ключов проблем в подзаглавието на една статия е нещо повече от внушение. Най-малкото, защото едва ли не прехвърля неблагополучията в матурите на виновността на оценителите.

Всъщност колко може да повлияе един оценител на изпит, в който две трети от точките са от затворени отговори или кратки отворени отговори с ясно зададени за оценителя алтернативи? В тези задачи дори неграмотен оценител не може да ощети ученика, да не говорим, че частта със затворените въпроси въобще не достига до проверителя, а минава през компютърна верификация. Субективното мнение на оценителя се побира в тридесетина точки, предвидени за самостоятелна разработка от зрелостника в изпити по езици, география, история, философски цикъл. Дори по тази задача оценителите получават ясна разбивка на точките и подробна конкретика на възможните отговори за тези точки. Така субективизма и неграмотността са поставени в достатъчно тесни граници и разликата в оценката на един грамотен и един неграмотен проверител се побира обичайно в рамките на шест-осем точки. Съгласно действащата скала това се равнява на 20-25 стотни! На мен това не ми изглежда изкривен резултат или силно ощетен ученик.

Комисиите за оценка на външното оценяване по български език и математика (доколкото те за важните при последващия прием за профилираните гимназии ) са местни. Подбират се експертите по български език и математика и се състоят от относително малко на брой хора. Например в област като Ловешка, където на външно оценяване се явяват максимум 600 деца достатъчният брой оценители не надхвърля десет души. Бихме допуснали твърде ниско мнение за експертите, ако приемем, че те не са в състояние да откроят десетина наистина качествени проверители. Дали си даваме сметка, че алтернативата на субективния избор на оценители е лотарийния подбор, който би направил един компютър. Само, че целенасоченият подбор или случайният избор би допуснал повече не дотам подготвени оценители? Друга тема е, че наличието на много местни (регионални) комисии допуска известни различия в качеството им. Ясно е, че комисията, сформирана в един от най-големите български градове ще бъде с по-високо качество заради широката основа върху, който се прави подбора на оценители. Тук също е актуално напомнянето, че по-голямата част от въпросите са със затворен или предварително зададен на оценителя отговор Така, че и тук грамотността на оценителите не може в никакъв случай да бъде съсипващ фактор за нивото на външното оценяване.

Няма да споря, че известен проблем с подбора и подготовката на проверяващите има, но той не е ключов за  общите резултати, обективността и справедливото оценяване на учениците. Да се вменява вина на оценителите ми изглежда като прехвърляне на болежката от болната на относително здравата глава. Защото неграмотността, дори когато я има, не работи за прикриване на слабите резултати от изпитите. Това се урежда с обидно ниската скала, която присъжда тройка с 23% за ДЗИ и 16% за НВО! В инструкциите, дадени на оценителите са записани  редица компромисни отговори с идеята да се гарантира по-висока успеваемост на ученика. Така оценителят е въвлечен в прикриване на реалните резултати от изпитите и за това не е виновна неговата грамотност. Учителят няма правомощия по отношение на преписаните и подсказани отговори и дори да вижда дълга поредица от работи с идентични отговори е принуден да присъжда точките, предвидени за тези отговори и да участва в очевидна измама за знанията и уменията на оценявания.

Нямам против да се дискутира и търси по-добро решение при подбора на оценители, но дали сме в състояние да намерим само топ преподаватели с академична грамотност? И да поставяме проблема с качеството на оценителите наравно с пробойните в организацията, допускаща изтичане на информация или преписването и да премълчавам обидно ниските критерии за съдържание и оценка ми изглежда преднамерено и простете ми перверзно.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.