Купонът, наречен фестивал на Езиковата


IMG_2723Няма как да пропусна традиционните няколко реда за Феста в Езиковата. Често ме питат защо се занимавам с това събитие, което е ревниво пазена зона на ученическа свобода и въображение. Има поне две основателни причини. Първо само няколко стотин имат възможност да присъстват. Хиляди, завършили Езиковата с интерес следят новините от училището и се радват, че тяхното вчера има продължение. Второ считам, един учител трябва да подкрепя своите ученици не само в учебната работа, но и във всяко училищно начинание извън класната стая. А когато става дума за дългогодишни традиции това ми изглежда задължително. С тази убеденост присъствам почти винаги на първата и втората фестивална вечер.

В други статии съм писал, че всеки випуск счита своя фестивал за най-добър. Естествено, това което сам си сътворил е свидно. Затова е вредно и абсурдно да използваме сравнителни и превъзходни степени в разговора за различните фестивални издания. Всеки фестивал е оригинален по своя начин. Всички са заредени с невероятно много позитивна енергия и желание да предоставят на зрителите вълнуващо зрелище. Разбира се фестивалът се променя. Много неща са различни от онези първи музикални събития, които помня.  Няма ги вече вечерите , отредени за състезание между 8,9-ти и 10,11-ти клас. Няма го журито, което определяше победителите, няма ги прословутите торти, получавани от най-добрите. Напоследък вечерите са тематични. Замислени първоначално за да разделят музикалните стилове преминаха към тематично фестивално мото – пародията на „Като две капки вода“, „Музиката през годините“ или тазгодишната тема, посветена на филмовите саундтраци. Състезанието и победителите загубиха значение, остана купонът. Като подреждах и селектирах снимките от първата вечер забелязах колко много усмивки е запечатала камерата. По лицата на всички имаше много настроение и видимо удоволствие. Затова озаглавих албума „Код: веселие“. Купонът беше най-силната характеристика на този фестивал. Харесах повече първата вечер. Добре организирана, с ясна концепция и някой новости. Стилово разнообразие и персонални изненади. Редом с тинейджърите на сцената с голям успех застанаха грижовната как Петя от стола и настоящият учител Ивайло Генов. Танците се вписаха повече от добре в изпълнение на момичетата от балет „Ралица“ и мажоретен секстет. Редът някак отстъпи през втората вечер, а и чалгата свенливо пристъпи към сцената. Не, че е новост, менят се вкусове и времена. И въпреки, че всеки випуск спазва неписаното правило, че чалгата не е поканена на езиковския фестивал, някое и друго парче на Слави Трифонов взривява залата. Но някак не отива на Езиковата изпълнението на вулгарни текстове. Въпреки, че това е мое мнение и може да съм повече естет, отколкото се полага. Тъй като стана традиция фестивалите да завършват със силни изяви на бивши ученици (миналата година Мартин Николов, сега Нели Стойнова) се замислих, че големите гласове са все по-малко. Затова Христи, Аня, Яна и Деси изпяха около 1/3 от фестивалната програма. Тази година и синбеците бяха повече от предходната, сякаш за да ни напомнят, че след Боби, Светльо, Преслав остават малко музиканти. А колко големи банди се родиха на тази сцена в миналото.

Факт е, че випуск 2017 направи повече от добър фестивал, въпреки опасенията от високата летва на миналогодишните организатори. Нямаше истерии около входа или инциденти в залата. Фестивалът бе демонстрация на приятелско чувство и уважение между випуските.  Все по-успешна е практиката за самофинансиране на фестивалите, а озвучаването и осветлението са все по-професионални. Ако има повод за критика тя е в липсата на програма, което не позволи на зрителите в препълнената зала да се запознаят с предвидените песни и изпълнители още преди събитието.

Винаги съм казвал, че фестивалът носи два големи подаръка за всеки, докоснал се до тази традиция на училището. Приятелският дух и усещането, че пишеш по страници, където са оставили своята история няколко десетилетия випуски. Приятелството, което кара малките на сцената или в залата да повярват в магията на Езикова и общото усилие да сътвориш с доскоро малко познати хора от випуска поредния фестивален спектакъл. От няколко дни Фест’16 е история, както и хората, които го организираха. По снимките ще останат щастливите лица, на видеофайловете всеотдайните изпълнения. За да се вдъхновят утре малките, които ще ги следват. За да ги гледат след години настоящите фестивални герои. С умиление и радост от спомените за Езиковата!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Купонът, наречен фестивал на Езиковата

  1. Georgi Nikolov каза:

    Господине, прав сте, на сцената на Езиковата не отива да бъдат изпълнявани вулгарни текстове. И точно заради това такива нямаше. Всички песни на Слави Трифонов, които изпяхме, не само, че вдигнаха публиката на крака, всички ги пееха в един глас, а и бяха коректни откъм текст, без никакви цинизми. Ако греша – поправете ме.

    С уважение, Георги Николов.

  2. ivo rainov каза:

    Нямам предвид песните на Слави. Те не са вулгарни. Думите са за Валдес „И ловец съм и рибар“ съм изпълнена с оригиналния текст. Е, там вече е вулгарно.

Коментари са забранени.