Цветница превзе ловешкия център и се хареса повече от всякога


13055665_10153635113704227_3489446782477709108_oЦветница винаги е красива и многолюдна в Ловеч. Дали само на мен ми се струва, че тази година надмина традицията. Идеята празникът да бъде разчупен срещна критици още при първите анонси. Реализацията, обаче, опроверга скептиците. Цветница на два площада се оказа повече от успешно начинание. Не преброих търговците, но се обзалагам, че щандовете за демонстрации и  търговия бяха над 50. Бройка, която не е по физическите размери на площад „Тодор Кирков“. Предни години варошкият площад бе непроходимо гъмжило, което създаваше неудобства на гражданите и проблеми на търговците. Сега търговците получиха повече пространство и съм сигурен, че продадоха повече стока. Площад „Тодор Кирков“, отделен за майстори-занаятчии бе истинска атракция и възможност всеки сам да сътвори изделие. Площад „Екзарх Йосиф I“, който домакинстваше на част от занаятчиите и всички бирарии оживя за цели два дена. Щандовете на търговците бяха отделени от множеството скари и за пръв път купувачите не отнасяха заедно с гледжосания съд и мириса на препърлени кебапчета. Веселието струеше в цялата централна градска част и се поддържаше от две сцени с наситена програма от изяви. Само преди месец слушах опасения, че не разполагаме с изпълнители, които да запълнят четири сцени (по две за двата). В действителност всяка от двете сцени осигури повече часове изява на самодейци и забавление за гостите, отколкото която и да е предходна година. Всъщност далеч не е важно моето мнение по въпроса. От значение е начина, по който ловчанлии възприеха новата концепция за празника. Чух много мнения от мои приятели, търговци и занаятчии. Всички бяха единодушни, че така празникът изглежда по-силен и по-добър. Сигурен съм, че след като се тегли чертата местната администрация ще отчете приходи, надвишаващи всяко от досегашните издания на Цветница.

Отдавна известно е, че Цветница връща хора в града. В съботния следобед и неделната сутрин множеството по пешеходната зона, Покрития мост и варошкия калдъръм беше повече от обичайното за софийския булевард „Витоша“. Видях толкова семейства с пораснали синове и дъщери в пълен състав. Срещнах стотици бивши ученици от моето училище. Много от тях бяха довели приятели за да се насладят на ловешкия празник. Имаше дори хора от други градове, пристигнали нарочно за Цветница. За всеки ловчанлия празникът е интимно преживяване и потенциална атракция за всеки гост. Което ми напомня една стара моя теза. Цветница може да доведе още повече хора в Ловеч и да донесе удвоени приходи. Нужни са още съвсем малко нови стъпки. Достатъчно е да превърнем пролетната традиция в национално цветарско изложение и международна занаятчийска среща. Това минава задължително през налагането на ловешката Цветница в националния културен календар. Потенциал и интерес не липсват. Нужна е още малко по-стройна организация, масирана национална реклама и два-три дребни детайла във вътрешния ход на празника. Например една позната от занаятчийския бранш ми обърна внимание на нуждата няколко дечица да раздават флайери с програмата сред множеството, а на мен ми хрумна, че би било чудесно да оживим атмосферата с улични пърформанси на различни площади и пешеходни пространства.

Ловешката Цветница беше хубава както винаги, но този път и по-успешна. След две десетилетия консервативно придържане към една остаряла идея, празникът разчупи шаблона и превзе голяма част от центъра на Ловеч. Свежата концепция определено се хареса и дава самочувствие да мислим за още по-силна организация след една година.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.