Среща с любими герои от един Dream team


13002331_10154119368268537_3608679506721408316_oПрекрасно е да срещнеш отново децата си. Съдбата ме възнагради с десетки деца. Почти като родни, пораснали пред очите ми, осмислили години от живота ми. Класовете, които щедрият жест на късмета ми подарява през четири години. Един от тях се върна във вчерашната вечер, със спомените и незабравимите мигове. Първият ми „Д“ клас беше умен, колоритен, усмихнат и обичащ. Когато си тръгваха написах статия с признанието, че тези деца отнасят 24 парчета от сърцето ми. Запознахме се с едномесечна учителска стачка, преживяхме радостни моменти и гневни конфликти, но се разделихме като приятели. Клас, който ме хвърляше в потрес с искреността си. Като например телефонните обаждания, с които искаха моето разрешение да избягат от час… Открити характери, които не криеха чувства и мисли. Малко преди да завършат реших да подаря на всеки по едно закачливо почетно отличие за участието в онзи Dream team. Справих се неочаквано леко с намиране най-силните думички за всяко момиче и момче. Някои ми казаха, че още пазят и препрочитат отличията. Зарадва ме, пазят се само свидните спомени.

Децата ми се върнаха. Пораснали, поумнели, но непроменено усмихнати. Донесоха ми радост и удовлетворение. Защото четиригодишни усилия да възпитавам добри хора не са отишли напразно. Видях ги различни – по-красиви, по-умни, по-истински. Всички, изкачили по-няколко стъпала нагоре. Накрая на академичното обучение и на прага на житейска и професионална кариера. Убеден съм, че ще бъде блестяща. Защото имат качествата да стигнат далече. Зарадва ме фактът, че дори „най-лудите“ вече изглеждат сериозни и целеустремени. Благодарни са за трудностите от училищните години, дори съжаляват, че не са се старали повече. Много от тях ми казаха, че са щастливи за избора и годините в Езиковата. Същите, които като деца се сърдеха за трудностите и изискванията. Вечният феномен осъзнаването да закъснява. С него миналото, спомените, преживяванията стават още по-скъпи.

В годините, когато бяхме заедно имах малка и голяма кауза. Малката бе да им помогна да се научат да обичат. Голямата – да останат приятели. В нощта на завръщането ми се стори, че съм успял и в двете. Връщат се само тези, които настина обичат. „Д“ клас се събра най-многолюдно във випуска. Очите търсеха с жадно очакване, а всяка минута, бе обсебена от споделени разкази. И толкова много обич…

Харесвам нощите на следучилищните срещи. Макар, че веки пет години, добавени в житейската история на моите деца, са още пет години зрялост в косата ми. Искрящата младост смекчава усещането за натрупана възраст. Това са нощите на удовлетворение, гордост и смисъл. Защото както често съм казвал смисълът на училището е отвъд знанията. Той е в създаването на истински хора. Смисълът проблясва точно в такива нощи, когато порасналите деца се върнат обичащи, благодарни и посегнали към успеха. А с тях и удовлетворението, че всеки ден по съвместния път си е струвал.

На раздяла едно момиче не пропусна да изкаже обичта на целия клас. Не знам, дали всички чуха отговора ми. Чувствата са споделени. Любовта остава за цял живот.

Благодаря момичета и момчета от „Д“ клас на випуск 2011. За срещата, топлината и приятелството!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Среща с любими герои от един Dream team

  1. aman11be каза:

    Господин Райнов, благодаря Ви, че не изпълнихте заканата си да спрете блога!

Коментари са забранени.