Ако мечтите се сбъдват в Ловеч…


indexСнимки, снимки, снимки. От щастливи срещи на пораснали хора. 10, 15 години по-късно. Познати лица, които отключват порой от спомени. Случайни срещи и на бързо разменени думи. Питам само за най-важното. А за мечтите, оставени тук не стигат минутките.

Ако всички си спомнят мечтите, родени на хълма, ако поне по една сбъднат тук в Ловеч… Прочетох това изречение в празничен поздравителен пост в профила на заместник-областния управител Георги Терзийски.

Средата на април е и Ловеч гъмжи от завърнали се възпитаници на Езиковата. Тъй чаканите срещи на випуските. Някой са пропътували хиляди километри от други страни или континенти. За едни е поредна визита в родния град. За други е рядко, но сантиментално завръщане в дома, където са раснали за цели пет години. Тук са се учили да мечтаят и вероятно всеки има своята мечта за Ловеч или за незабравимото училище.

Всеки е сбъднал мечтите си на различно място. Там, където е намерил условия и възможности. Убеден съм, че много от родените в Ловеч мечти са сбъднати. Това е тъжният парадокс – отглеждаме мечти, които се случват другаде. Вече много, много десетилетия. Колко са мечтателите, полетели към своите хоризонти от хълма в Дикисана?  С тях са отлетели и хилядите мечти. Ако поне една беше сбъдната тук в Ловеч…

Недалновидно е да създаваш мечтатели, но да експортираш мечтите им. Дали пък не е време да ги поканим да мечтаят тук или просто да подарят на Ловеч някоя мечта. Сигурен съм, че мнозина няма да откажат, защото вече съм срещал тяхна подкрепа за любимия град.

Струва си да опитаме. Иначе няма как да разберем какво би се случило, ако поне част от мечтите им се сбъднат в Ловеч.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.