Къщата на Латинеца принадлежи единствено на ловешката история


imagesУважението към историята е мерило за културата на общностите. Поне така си мисля. Работя с деца, които поназнайват нещо за националната история и нейните герои. Да, но местната история е едно голяма бяло петно. А нали любовта към България започва с почит към светините, край които порастваме.  Сигурен съм, че местните деца знаят много за Левски, но скромни факти за героизма на Тодор Кирков, Цачо Шишков, Иван Драсов… Уважението към местната историческа памет се възпитава в семейството и училището, но се надгражда и отглежда от местната културна политика. А когато тя, местната власт, омаловажава Ловешкия мир, премълчава лагера „Слънчев бряг“,  нехае за къщата на Христо Цонев – Латинеца местната история не влиза нито в мислите, нито в сърцата на ловешките деца.

За къщата на Латинеца ми е думата. Верен съратник, сподвижник и укривател на Левски. Левски е икона, за него късаме патриотичните си ризи, поставяме лика му на стени, фасади и татуси, коленичим пред каменния му исполин в дните на неговата гибел и рождение. А стотина крачки под застиналия монумент има жива история. Къща, оставена на произвола на времето, което бавно отмива следите на гордата история. Къщата на Латинеца, сгушена над „Дръстене“ и под стената на Ловешката крепост. Не знаете за нея? Не се корете. Доскоро за нея не знаеше и местната власт или поне не и пукаше. Вероятно нямаше да  знам и аз, ако не беше Димитър Лалев. Роден в Габрово, но с дух на истински ловчанлия. Откакто ми я показа не ме свърта при мисълта как лекомислено похабяваме историята. Затова от две години водя битка за припознаването на тази къща и превръщането и в исторически паметник. Опитах още при предходната управа, колкото да ми кажат, че е ничия собственост – кмет и областен управител. И нищо повече – нито чувство за дълг  към историята, нито грижа за родовата памет. Кратък, хладен и отегчен от въпроса ми отговор – „къщата не е наше собственост“. Сякаш някъде между редовете пишеше „не ни досаждайте повече“. След изборите поднових въпросите и вероятно щях да получа познатия отговор (администрацията си е почти същата), ако питането не беше се оказало нестандартно. Бях дочул, че някакво частно лице плаща данък за тази къща и разтревожено поисках обстойна информация. Така писмото ми попада в директора на местни данъци Христо Тотев, който положи неподозирани усилия и отключи решението на въпроса. Педантично отдаден на заданието господин Тотев откри къщата на един от старите кадастрални планове, удивително по-точен от съвременния цифров кадастър. Оказа се, че частният имот е съвсем различен, а тази къща изпусната или забравена от съвременните технологии. Христо Тотев бе повече от отзивчив за да отидем на място, където изслушахме разказа на достолепна съседка, от която получихме следата, че преди години собствениците са обезщетени с  друг имот, а къщата е била отчуждена. Справките, които направи господин Тотев показаха, че къщата на Латинеца не се води в общинските и държавните регистри. Върнахме се в познатия казус на ничия собственост, но този път с една съвсем различно мислеща управа. Изнамерените от нас с господин Тотев факти дадоха основание на кметът да разпореди проучване и последващо актуване на къщата като общинска собственост. С идеята да бъде възстановена и превърната отново в музей, разказващ историята на Левски и местния революционен комитет. Междувременно в отговор на моя предходна статия се обади местен гражданин, наследник на фамилия Мишеви от която къщата е била отчуждена през 1963-га година. Прие среща с кмета на общината, след която надявам се ще паднат последните пречки пред актуването и достойното почитане на къщата като местна историческа реликва.

Сагата около къщата на Латинеца ясно показва къде чезнат спомените за местната история – някъде в доскорошното безразличие  между местна и държавна власт. Потискащо е чиновническата душевност на държавата и Ловешка община да загрубее до безразличие към историята и паметта за Левски. По-важно е, че вятърът на промяната топи ледовете на безразличието и надявам се ще започне да издухва праха на забравата от местните герои, паметни места и реликви. Обнадежден съм, че завръщането към местната история ще започне от къщата на Латинеца, сгушена между две светини на ловешката история – каменния исполин на Левски и героичната Ловешка крепост.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.