Някои нови факти за старото влакче


vlakcheПреди месец писах за съмненията, насядали във вагончетата на нашето изтерзано туристическо влакче. За отминалото време съмненията толкова се намножиха, че вагончетата вече не могат да ги поберат. В тази статия ще се опитам да представя само няколко от тях. Ще цитирам простички факти. Разчитам на интелигентността на читателите и на достъпността на информацията в интернет. Всеки е на няколко клика от проверка на излаганите факти. Надявам се, че всеки може да подреди своите аргументи в полза и против съмненията.
00014_OLAFЕвропейският съюз изисква отпусканите средства по финансирани от него проекти да бъдат използвани за закупуване на ново оборудване. Закупуването на стара техника е недопустимо нарушение. В нашият случай съществуват документи по лизинговата сделка за джипа Great Wall Hover H5 дават достатъчно основания на съмненията, че се купува вече употребяван автомобил. От друга страна техническите изменения, които се правят за да бъде превърнат в локомотивче, което да отговаря на техническите задания, показва, че не се закупува готово превозно средство, а се асемблира върху вече съществуваща т.е. стара техника.
Проектът е разработван през 2009-2010-та година, когато заводът за автомобили в Ловеч все още не съществува. Няма как техническите параметри, заявени в проектното предложение да съответстват на автомобил, който все още не е “роден“ от родната индустрия. И естествено джипът Great Wall Hover H5 е търпи доста сериозни технически трансформации за да заприлича на локомотива, заложен в техническата спесификация на проектното предложение. Но това още повече го отдалечава от идеята, че купуваме ново оборудване.
Самите вагончета пристигат, окомплектовани с документация, свидетелстваща за първа регистрация през 2006-та година. Е, няма логика, която да ги „оневини“ като закупено ново оборудване през 2014-та година. Колко е нова техниката доказва и гаранцията предоставена от доставчика – само една година.
Един от най-глождещите въпроси е „как така е калкулирана подобна грандиозна цена от 359 хиляди лева, когато асемблираното влакче струна значително по-малко“. Отговорът може би е в този сайт www.dottotrains.com , най-големият и авторитетен производител на атракционни влакчета в Европа. Дали пък и техническите параметри в проектното задание не са заимствани от този европейски признат производител?
0009_OLAFВ крайна сметка влакчето не е доставено от Dotto trains, а от „Еврогеймз“ ДЗЗД и „ЕТ-2002-Константин Димитров“. Оказва се, че същите контрагенти са доставяли атракционни влакчета и на други места – Враца и Гърмен. Във Враца влакчетата са две и са продадени на цена, която малко се различава от ловешката. И там са ги напълнили със съмнения, но и с доста неоспорими доказателства. Дори са сформирала временна комисия в местния общински съвет, която да проучи нарушенията извършени по време на проекта. Във Враца говорят за схема и картелно споразумение и правят сериозни усилия за да го докажат. Дали и ловешкия случай е от този тип? Ще ни кажат времето и надявам се компетентните органи.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Регионално развитие, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.