Битката за Републиката


logoВчера подписах Манифеста за републиката. Даже не се замислих. Имената на хората, които стоят зад него са твърде силна референция. Разбира се прочетох текста. Открих думи сякаш изречени с моя глас.
Приблизително по същото време прочетох във Фейсбук статус на местно момиче, което казваше, че всички сме виновни за безчинствата, които допускаме ежедневно. Обществото, физическо, духовно или виртуално, е микс от едни и същи групи хора. Такива, които създават проблема с манипулации и безпардонност, страхливи съзерцатели, които са част от пейзажа и решително протестиращи, най-често част от решението. Пейзажните герои мълчат или чакат самолета си на терминал 2, докато решителните граждани въстават срещу обществени и политически пороци. Както се казва в манифеста „Време е гражданите да се съберем за да спасим своята република“. Защото „враговете на нашата свобода не са пред портата на Републиката, те са вътре“. „Покварявана от правителство, парламент, партии, сьд, прокуратура и медии-бухалки; ограбвана, осмивана и обиждана, днес Републиката е унизена и поставена на колене.“ „Институциите на държавата са взети за заложници и функционират като изпълнителни органи на мафията“. А тя „мафията взема всичко, което й хареса – банки, бизнеси, публични средства, природа. И замества републиканския ред с мрачни феодални зависимости, за да превърне всеки гражданин в крепостен на олигархията.“
Мисля си, че само пейзажен герой и алчен мафиот не биха се съгласили с тези твърдения. Републиката е на гражданите, тя не е на „КОЙ“ и неговите съратници, не е на местните феодали, нито на бандитите, облекли ризи с бели якички. Светът е голям, но спасение не дебне отникъде. Спасението сме ние, хората, които живеем на това късче европейска земя. Както заявява манифестът „Републиката е паднала в прахта и само ние, гражданите, изправяйки се, можем да изправим и нея.“
На първо място като не мълчим за лъжата. Като не се страхуваме да се противопоставим на произвола и разобличаваме покварата. Всеки ден! Защото лъжата е ежедневие, а произволът е практика, с която събарят Републиката големи шефове и малки началници, заграбващи бизнесмени, зависими кметове, крадливи ръководители, корумпирани съдии, бездействащи полицаи… Разобличаването на лъжата започва с нейното публично и гласно порицание.
Като не се подчиняваме и не се съобразяваме. Не с правилата, реда и закона, а с олигархическите зависимости, задкулисните договорки и потискането на съвестта. Въздигането на Републиката започва с личното, но гражданско неподчинение, към всеки и всичко, което иска нашето коленичило покорство.
Гражданската доблест стои изправена навсякъде, с протегната ръка към другите за да се изправят до нас. Наистина изправените граждани са по-силни от всяка шайка престъпници.
Страхливият, обезвереният, конформистът ще каже, че това са само думи. Безсилието приема различни оправдания. Нещо повече – безсилието и смирението са най-силните съюзници на безчестите. Републиката се търкаля в прахта, защото е предадена от своите. Думите ми са към решителните граждани. Дошло е време да бъдем бдителни, безкомпромисни, упорити и единни. Републиката е обща кауза, а мафията с бели якички е обща мишена.
Общественият договор между граждани и държава наистина е жестоко нарушен. Усещането за потъпкана справедливост стене и в най-затънтеното кътче на унизената Република. И ако представителната власт не го разбира, не може или не желае да възстанови закона, реда и справедливостта, ще трябва да отстъпи на тези, които истински обичат Републиката и нейните граждани. Алтернативата ще дойде отвътре.
Към момента, в който пиша тези редове Манифестът е подкрепен от хиляди. Още хиляди ще го направят в следващите дни. Дотегна ни от безчестие. Повече не може така. Само ние, българите, можем да спасим своята Република. Всеки подпис под манифеста заявява, че повече няма да отстъпваме!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.