Свободата не коленичи!


indexГледам снимка на група млади българи зад граница. Развяват националния трибагреник, а над снимката поясняват, че днес е денят на свободата. Притеснявам се, че мислим за свободата в тясната рамка на конкретни дати. Ще ми се това да е денят на българското възкресение, на възстановената българска държавност, на националното самочувствие. А свободата трябва да я почитаме ежедневно. Защото от онзи 3-ти март преди 138 години съдбата, възходите и крушенията на България са наша отговорност. На всички българи.

Свободата е състояние на духа. Дълбоко не приемам клишираната теза за нещо подарено. Без Левски, Ботев, Караджата, Бенковски, Кочо, Райна Попгеоргиева, Ангел Кънчев, шипченските опълченци … нямаше да има 3-ти март. Но е тъжно патетично да изричаме и спомняме имената им само на трети март. Кичим стените с техните ликове, а трябва да ги носим в душите си. Мястото на техните идеали в сърцата. Техните завети са фенерите на свободата и ако не ги гасим ще видим, че кирякстефчовци и иванчопенчовци са обсебили дните ни, а са натикали тях, героите, в тясната памет на един единствен ден. И когато извикаме „да живей България“ те ни шъткат и убеждават, че свободата ни е дар я от изток, я отвъд океана.

Свободата е подписана с българска кръв. От 138 години всеки българин е свободен, но свободата не се чества, тя се брани. Всеки ден! Стига да имаме разум, че не е подарена и сърца да я следваме. Ако нещо ни липсва, то е смелостта да бъдем свободни и да се зареждаме с духа от заветите. Свободата не коленичи. Никога!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.