Доброто училище не се прави по стандарт, а от обичащи хора


03Вчера едно дете получи психологически срив докато го изпитвах. От добрите деца, за които представянето и резултатът са важни. Не преиграваше, не се преструваше. Понякога училището и учителите будят страх. Представи се доста добре, допусна дребни пропуски. Но страхът остана по лицето и очите до края на часа, че и след него. Направих възможното за да снижа напрежението. В такива случаи учителят действа нестандартно, Извън стандарта… Преди седмица четох внимателно новия закон за средното образование. Открих изобилие от стандарти. За какво ли не. Не намерих стандарт за човечност. А силата на образованието е най-вече в това – умението да създаваш хора.
Днес в един клас държах поредната си „реч“ за постоянните отсъствия и непочтеното поведение на група тарикати, които се скатават от училище за сметка по-честните младежи и девойки. Разпалих се и заобяснявах, че мое задължение е да бъда еднакво справедлив към всички. После се сетих, че не видях и стандарт за справедливост. А как без справедливост се култивира уважение към правилата?
Наскоро попаднах на повече от фриволно писмено послание от ученици към учител. Нахално прекрачена граница. А с границата на допустимо, приемливо и позволено се възпитава. Не прочетох нищо за стандарт за възпитание. Макар, че да възпиташ в ценности един човек е далеч по-важно и трудно от това да го научиш на четмо , писмо и компютърни умения.
След обед на улицата ме спря непозната жена. Оказа се съседка на моята гимназия. Оплака се, че пространството пред нейната къща е превърнато в ученическа пушалня, непрестанно заривана от фасове и мръсотия. Почувствах се виновен заради неспособността да накажем едно демонстративно нарушение на всички правилници. Сетих се за моя колега, която вече месец не може да накаже заради родителски обструкции хулиганска проява на подопечен ученик. Все малки късове от стъпканата дисциплина. И стандарт за дисциплина няма. Нищо, че без нея няма ред и нормално училище.
Не открих и стандарт за гражданин и гражданско поведение. Макар законът да е пълен с препратки към гражданското образование и свободния гражданин. А, да. Не открих и стандарт за свобода. Открих рестрикции на свободата. Особено на учителя. Притиснат от стандарти, страх от обществения съвет и угрозата да бъде освободен, ако не е удобен.
Когато бях ученик стандартите съвсем не бяха на мода. Но смея да твърдя, че моите учители се справиха великолепно със задачата да направят от мен човек. И ако пиша тези редове с възмущение, то е заради факта, че са успели да ме възпитат на уважение към правилата, дисциплина и човешки качества. Ще ми простят, че не помня много от това, което са ми преподавали по своите предмети. Но помня строгите им съвети и загрижени напътствия. Понякога си мисля, че въпреки тоталитарното време са имали повече свобода от днешното демократично училище. В онези година съществуваше един стандарт, макар и неписан, този за учителя. Недостъпен за претенциите на родителите, уважаван от учениците и оставен свободно да обича и възпитава.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.