Обречен град. На оцеляване.


618x346110 души от заетия персонал получават минимална работна заплата. Прочетох го в материал за състоянието на ловешката болница. Пресметнах, че това са около ¼ от всички наети. Преди време узнах, че близо 100 души от работещите в общинската администрация също получават минимална работна заплата. Процентът е почти сходен. Имам познати музейни работници, чиито заплати са само с някакви трийсетина лева над минималната. Такива по традиция са заплатите на сервитьорите, охранителите, продавачите в различни търговски обекти. Вероятно стотици в общината. Като познавам щедростта на местните индустриални работодатели и дереджето на техните фирми си представям каква армия от работещи на минимално или близко до минималното трудово заплащане населява заводските цехове. Излиза, че няколко хиляди от щастливите да имат работа в Ловеч, се примиряват с най-ниското месечно възнаграждение. Може би половината, може би 1/3 от всички работещи в Ловеч! Огромен брой трудно оцеляващи семейства. Да отварям ли дума за пенсионерите, месечният доход на повечето дори не достига сумата на минималната заплата. В Ловешка община пенсионерите са четвърт от цялото население.

Град на минималните доходи, минималните възможности, минималните надежди, минималните мечти. На този фон нито плана за оптимизация на болницата, нито мъчителните усилия за съкращаване на администрацията ще решат проблема. Съкращенията няма да дадат ресурс за сериозно повдигане над унизителната летва на минималното оцеляване. Нужни са инвестиции и добре платени работни места. На този етап, обаче, шансовете за подобна развръзка са повече от минимални. Защото май все още нямаме куража да прекрачим една тънка линия. Отвъд е смелата и честна политика. Отсам статуквото на съсипваща корупция и стари икономически зависимости. А докато живеем в нерешителност сме принудени да се борим на оцеляването на болницата, оцеляването на театъра, оцеляване на училищата.Да живеем в град обречен на оцеляване…

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.