Немарливост или корупция прави дупки в джобовете на гражданите


indexПрез 2012-та година Ловешка община бе ощипана за пръв път със санкция по европроект. Тогава управляващият орган ни наложи 800 000 лева санкция за нарушения в обществените поръчки по проекта за реконструкция на булевард „България“. Кметът Казанджиев поиска и въпреки бурната дискусия получи съгласието на Общинския съвет да вземе 807 000 лева от фонд „Приватизация“. Макар и завоалирано, но все пак от джоба на гражданите , защото фонд „Приватизация“ се пълнеше от продажба на общинска собственост, която е публична, сиреч с равна част на всеки гражданин на общината. Така и не стана ясно дали парите са взети от фонда, защото има сериозни съмнения, че той вече е бил „изтърбушен“, а наличността е съществувала само документално. Така или иначе Управляващият орган вече беше прихванал парите от последващ проект, а те очевадно трябваше да бъдат набавени от някакъв източник.
Около две години по-късно във връзка с проект „Подкрепа за развитие на туристическите атракция в Община Ловеч“ кметът Казанджиев поиска общината да поеме дългосрочен дълг с цел финансово осигуряване на последствията от природно бедствие (свличането на пътя към „Стратеш“) и проектни пропуски за реконструкцията на квартал „Червен бряг“. Странно, но сумата (800 000 лв. ) планувана като заем по първия проект се оказва поразително близка до това, с което вече ни е санкционирал Управляващия орган. Заемът естествено пак ще бъде платен със средства от джоба на хората.
Преди няколко дни стана ясно, че общината е изправена пред ново дългосрочен заем за около 500 000 лева. В основата отново е санкция на Управляващия орган във връзка с поредица нарушения по организирани обществени поръчки. Санкцията е дължима незабавно и всяко отлагане трупа тежки лихви. Финансовото състояние на общината не позволява набавяне на средствата от друго перо и насочва към единствената възможна алтернатива без катаклизми -дългосрочен заем. Естествено пак от джоба на данъкоплатеца.
Както и да го погледнем общината е управлявана много лошо. Получаваме санкция по поредица от европейски проекти и сме изправени пред угрозата да не можем да ги заплатим със собствени средства. Хем немарливостта на ангажираните проектни екипи ни трупат санкции, хем икономическият упадък ограничава приходите. Така гражданите само за 3-4 години са натоварени с повече от два милиона лева, изтекли в нечии джобове.
Старите дългове вече са писани на плещите на гражданите. На дневен ред са последствията за въпросните 500 хиляди лева. С обсъждането преди дни бе поставено началото на популистка дискусия. Но полемиката някак тенденциозно се тика в грешна посока. Въпросът можем ли да минем без заем и плащане на санкцията е резонен, но лишен от смисъл и алтернативни опции. Разсъжденията за тенденциозно налагане от Управляващия орган на санкцията са интересни, но няма да спомогнат за намаляване на размера и. Ясно е, че няма как да ни се размине разплащането. Затова коректният дебат е кой носи вина за наказанието на ловешките граждани да разплатят в следващите 5-6 години повече от 1 800 000 лева, което означава лично задължение на всеки от над 40 лева. Е, този отговор си има име – Минчо Казанджиев и неговата проектна команда. Коректен е още един въпрос – за причините довели до тежките санкции и обременяващите задължения. Най-популярните предположение водят до две алтернативи – некомпетентност и корупция.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.