Игри на демокрация – римейкът


egПреди година си играхме за пръв път на демокрация. Провеждането на първите общи избори за председател на ученическия парламент в Езиковата. Беше почти революция. Краят на назначените председатели и началото на истински избраните. Тогава бях един от консултиращите учители, ангажирани с прехода към всеобща демокрация. Бяха истински избори с плакати, дебати, кампания, прозрачни урни, изборна комисия, застъпници и жарки страсти. Спечели най-харизматичният, майсторът на остроумния изказ и пиперливите идеи. Спечели със смазваща подкрепа и без балотаж. За съжаление героят на масите не стана водач, а масите не се превърнаха в следовници. Председателят потъна за дълго в анонимност, а парламентът в делнично безгрижие. Иначе казано нищо от обещаното за общността и индивидуалните права не беше реализирано.
Във второто издание на демократичните игри бях пасивен зрител. Ланските уроци се оказаха със здрави корени. Общността се учи бързо на демокрация. Пак плакати, пак дебати, пак кампания. Само тонът прекали със злобата и интригата. Миналата година имаше джентълменско състезание, тази удари под кръста. Езиковският парламент има нужда от бон тон, не от надменност и жлъч. Затова гимназията избра добронамереният. Въпреки широката кампания стария председател да бъде наследен от лика-прилика наследник. Общността направи своя избор и той със сигурност е различен от миналогодишния. Въпросът е ще бъде ли осмислен. Защото след година на почти пълна председателско дискредитиране на парламента смисленият път е в различната политика. Тази в полза на всеки член на общността, дал гласа си за училищната демокрация. Във всеки друг случай изборът от отминалата седмица ще бъде поредната суха тренировка на демократичните игри.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.