По-близо до дупката на геврека


Геврек със сусамДнес бях софиянец. Какъв по-удобен ден от съботния за столичен шопинг. Бързайки между молове и магазини игриво си мислех за една снимчица с пазарските торби. Предусещах фурора, който ще предизвика във фейсбук. Какво да се прави, животът не е само дух, понякога е метър-два скроен плат, който обгръща голия ни дух. Смисълът на тази статия, обаче, не е в моловете и покупките. Но все пак е в духа и светоусещането.
Забързан към търговските зони влетях в метростанция „Сердика“. На входа от двете страни на стълбите ме очакваха два различни свята. Вляво ме посрещна акордеонист, който изпълняваше световно известното танго „Компарсита“, вдясно престаряла жена викаше с цяло гърло „Гевреци, гевреци“. Духът и материята само на три метра разстояние. Преминах бързо и еднакво отдалечен от две антагонистични представи за света, но мисълта бързо навърза разсъждения, дамгосани от пресните впечатления. Мислех си, че живеем живот, раздвоен между културния свят на един дисциплиниран танц и първичния инстинкт на непретенциозното засищане. Живеем живот между крайности. Странни примери, обгърнаха съзнанието ми. Между философията на западния свят, звучаща в ритмиката на онази „Компарсита“ и стремежа към заситения глад така присъщ на изтока. Между русофили и еврофили, между путинисти и либерали.
Гледам фейса гъмжи от новодошли. Профили и сайтове. Едните се крият зад фалшиви снимки и лични данни, другите зад анонимни администратори и собственици. Но заедно бълват философията на геврека. Всичко отвъд кравая е пошло, гадно и опасно. Дори да звучи като „Компарсита“. Упадъчна музика и ретроградна страст.
Хрумва ми, че превърнаха животът ни в двуизмерен – очертан единствено по абсцисата и ординатата. По звукът на „Компарсита“ и вкусът на геврека. Нетът и фейсът ме засипват с двуизмерно мислене. Между патриотари и родоотстъпници, между мигрантолюбци и ксенофоби, между съчувствието към угнетените и омразата към арабите, лавъри и хейтъри. От едната страна са „Петли“, „Брадви“, „не цензурирани“, от другата са медийните лакеи на властта. Гадно е, че ситуацията остави мои приятели и от двете страни. Още по-тъжно е, че ги виждам в инспирирани емоции. Гневно громящи посегателствата върху българщината, всецяло възмутени от европейски скудоумия (като европейската псевдозабрана за кръщенета), възхитени от авторитарните успехи на путинизма и тоталната катастрофа на меркелианците.
Приятели, които вместо да танцуват под „Компарсита“ ръфат геврека, докато стигнат до дупката му в средата. Омърсиха мислите и чувствата ни. Нито бялото е снежно, нито черното е катранено. Всичко е илюзия, манипулация и културни пластове. Ние сме просто сенки на абсцисата и ординатата. Един път хармонични като „Компарсита“, друг път първични като геврека. По-често гладни отколкото духовни. По-лесно изкушени от инстинкта и геврека. В края на краищата засищането е безусловен рефлекс. И макар да живеем между екзистенцията и духа оставаме рудиментарно близко до дупката на геврека. Боже какъв философски финал, заченат от мелодията на едно танго и вкусът на сусамено печиво.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.