Бунтарят от барикадата няма да бъде чиновник


Павлин ИвановДнес загубих. Засега е лично. Едно рутинно гласуване. Двадесетина зелени бутона и началото на, уверен съм, дълбока промяна. Бунтарят от барикадата сяда на чиновническия стол. Елементарният прочит на фактите.
Павлин Иванов оглави общинската фирма „Еко“. С всяко друго име новината би била заредена с посредствен потенциал. Но Павката във фирмената касичка на Казанджиев е събитие на границата на сензацията. С Павлин изтъркахме по един комплект клавиши за да пишем за злоупотреби, надписани сметки и източени средства през „златната кокошка“ на местния комунален бизнес. Е, надявам се, че от понеделник ще започне истинското осветляване. За да стане ясно, че не сме нито мнителни, нито злонамерени. Държим на истината, прозрачността и почтеното управление.
От утре ще извие глас хорът на клеветниците. Ще нищят квалификацията на новия силен човек в „Еко“, ще внушават некомпетентност, ще сипят обвинения за алчност, политически реваншизъм, следизборно раздаване на постове, партийна арогантност., административен авторитаризъм. Живеем в свободно общество и уважаваме демокрацията. Правото на мнение е свещено. Дори, когато го изказват форумни тролове, изоставени от разум и аргументи, но обладани от злоба и разбираемия яд от изтървания кокал.
Аз не се надявам, аз знам, че Павлин ще се справи. Слушал съм много от неговите идеи, които ще направят фирмата по-ефективна, по-печеливша, а услугата по-полезна и евтина за гражданите. Съдбата често е иронична. Човекът, който негодуваше срещу снега, затрупал улиците, сега ще трябва да доказва, че има и друго качество в снегопочистването. Познавам амбициозния му характер и съм сигурен, че ще успее. Мечтателят, който ни засипваше със снимки от цветните градини на Хага ще бъде задължен да избродира красивите си мечти върху ловешкия екстериор. Не се съмнявам в упоритостта му да го постигне. Ще има свободата за толкова идеи, споделяни в стотиците ни разговори през последните години. За другото лице на „Цветница“, за съживяването на парковете, усвояването на отпадъците…
Подкрепих избора на Павлин с убеденост, но и с чувството за предстояща загуба. Последните пет години ни свързаха с планини от единомислие и единодействие. Заедно извървяхме пътя от яростни критици на една компрометирана власт до съзидателно настроени реформатори в новия общински съвет. Ще ми липсват дългите кафета по ловешките заведения и онази почти ритуална ежедневна няколкочасова телефонна комуникация. Но най-вече ще ми липсва креативната му мисъл и яркия характер на заседанията на общински съвет. Няма съмнение, че с избора на Павлин общинският съвет изгуби качество каквото и без друго не притежава в изобилие. Надявам се да са спечелили гражданите. От по-добрата услуга, по ефективното управление на общинската фирма и по-честното разходване на местните средства. Истината, тя бе първата ми заръка, когато му стиснах ръката след избора. Истината без забавяне и без замитане. Обещах му, че ще го държа отговорен за нейното оповестяване. Защото, ако има някой, който може да покаже веднага нов управленски стил – това е Павлин. Човекът, който винаги играе на светло и не понася тъмнината зад кулисите.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие, me, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.