С празни листи и празни глави до най-високото училищно стъпало


test-600x300Днес проведох рутинно контролно и получих шокираща реакция от учениците. Момиче ми предаде девствено празен лист, въпреки че имаше задачи, на които не може да не знае отговора. Преобладаващата част върнаха 50% до две трети не попълнени въпроси. Изпитвам страх да започна да ги проверявам. А контролното е старо и вече проиграно, правено е предната и още по-предната година. Трудността със сигурност не надвишава безразличието, което излъчваха погледите на децата. Сякаш  насмешливоми  показваха, че оценките нямат значение, а знанията още по-малко. Потресаващо ниска мотивация.

После дълго си мислех за глупавата амбиция на новия закон да пребори апатията и гаснещата мотивация за учене. Като даде повече свобода и избираемост в последната гимназиална степен. Само че моите безразлични към знанията герои са деветокласници, където и според новата образователна концепция ще се учи задължително съдържание. Отегчението е все по-ниско, защото децата не губят навици за учене в гимназията, те си идват с тях, придобити в малките класове.

Козметиката на новия закон няма да налее мотивация, както и няма да запълни дефицита на дисциплина и конкуренция. Най-страшното е, че българското образование е като ескалатор, който издига стъпало след стъпало нагоре и това издигане зависи твърде малко от реални постижения и натрупани знания. От училище не се отпада заради отсъствия или лоша дисциплина, още по-малко заради слаби постижения. Някъде в България ученик нападнал учител, но не наказали побойника. Носел над 1400 лева на училището. Другаде директор давал указания на учителите за форматите на изпитване и начина на тяхното оценяване за да няма слаби резултати. И там учениците са важни, тъй като носят същата сума. Колега ми разказа за ловешко училище, в което ром плаши учителите като забива нож в дървения чин. Естествено не го наказват. Ромите носят толкова пари колкото и българите. В друго местно училище разхайтен ученик си позволил да уринира  в коша за отпадъци, пред очите на съученици и зад гърба на безхаберен учител. Преподавателят не бил видял, а ръководството не разполагало с писмено доказателства по случая. Затова си траят, а видиотеният ученик прави простотия след простотия, защото знае, че е безнаказан. Вероятно заради същите безценни парички. Училището се пълни с неграмотни, мързеливи и арогантни ученици, но асансьорът ги влачи нагоре. Дори през външното оценяване и матурите, които са една разплетена цедка. Преминават ги всички, защото ги оставят да препишат.

Та затова моите герои от началото на разказа нямат нужда от мотивация и не се вълнуват от своите оценки. Те са стъпили здраво на ескалатора и знаят, че той ще ги издигне до дванадесетото стъпало. Затова предават празни листи и не им дреме за оценките. Те са на училище само за да получат диплома. Знанията са излишен товар.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

12 Responses to С празни листи и празни глави до най-високото училищно стъпало

  1. Maria Todorova каза:

    Нямам думи, това ще бъдат нашите бъдещи управници.

  2. Daniela Petrova каза:

    Прав сте господине, но рибата се вмирисва от към главата. Как да покажем на детето, че знанията имат значение, когато ни отговаря, че мутрите нямат образование, а карат Мерцедес-и, че много депутати, министри, общински съветници са с висше образование, а не могат да си кажат името без запъване защото са с купени дипломи? Какъв стремеж към знания да имат днешните деца в България след като могат да станат само сервитьори и продавачи, след което да емигрират?

  3. На предстоящите Владетели на Света са нужни примитивни и неграмотни производители. Настоящето българско образование има основната задача младото поколение да бъде ЗОМБИРАНО и като безсловесни зомбита да бъдат единствено закрепостени Производители на материални блага. Началото на този образователен процес беше поставено от Даниел Вълчев и правителството на Симеончо и понастоящем техните последователи с твърди крачки летят към успешното му финализиране. Техните успехи са ужасяващо НАЛИЧНИ.

  4. Изправи се или потъни в забрава

    Като типичен представител на „Мъжете под чехъл“ в република България тази сутрин бях изпратен от жена си до кварталното магазинче, за да напазарувам разни неща за дома. Кратка разходка, приятен въздух и вече съм пред щанда, изпълнен със салами „Кучешка радост“, всякакви наподобяващи сирене и кашкавал продукти, кайми със съмнителни крайни срокове на годност и т.н. Пред мен пазарува възрастна дама, която одухотворено, със силно разпален пламък в очите, разказва как всичко закупено веднага отива да изпрати за Канада, където от няколко години живее дъщеря й със съпруга си и двете си дечица. Откакто са заминали, тя не ги е виждала на живо… нито веднъж! След краткия, но силно емоционален разговор, касиерката, която е и собственик на магазинчето, обяви, че всичко струва около 20 лева! В този момент сякаш нещо внезапно проряза от глава до пети клетата ми събеседничка, която явно усети, че тази сума е непосилна за нея. Може би бе надвишила с няколко лева лимита за пазаруване. Жената, силно притеснена от случващото, с осезаема нотка на страх и унижение, попита плахо дали е възможно част от сумата да заплати след няколко дни… Собственичката, за която този пълен абсурд очевидно не бе прецедент, с блага усмивка й каза, че всичко е наред, да не се притеснява, след което й пожела приятен ден. Силно сконфузената пенсионерка излезе с полунаведена глава, кимайки ми за довиждане. Почувствах се отвратително. В отговор на мой въпрос, продавачката ми обясни, че видимо унизената госпожа цял живот е преподавала в пловдивско училище, сама е, децата й са напуснали пределите на родината в търсене на по-достоен живот… В съзнанието ми веднага изплува образа на „Идола“ ми за подражание – лицето Делян Славчев Пеевски. Нервирах се, но като на кино лента продължиха да изскачат видните достолепни български /бивши и настоящи/ управленци: СерГЕЙ, Ахмед аби, Някъв цар, Болен, Местан бей, Пожарникарят Бойко, Гоце, Засменият Росенчо, Кума Лиса Кунева, Омбудсман Майче и т.н. и т.н. Силно афектиран им теглих една сочна… като онези цветните на Камата, досещате се, нали!? Мислих, че ще ми мине бързо. На обяд ритах топка, без да ям филия с мас, после с жена ми и четиримесечната ми дъщеря ходихме в мола, за да затвърдя реномето си на новоизлюпена пловдивска „майна“, но въпреки всичко случката с онази клета женица не излезе от съзнанието ми. Гнус ме е! От политиците ни, с които по презумпция сме свикнали да се оправдаваме, от корумпираните служители на МВР, Прокуратурата и Съда, благодарение, на които между нас се разхождат изверги, от катаджията, който за 20 лева внезапно забравя. Гнус ме е, че майки протестират, че баби и дядовци гладуват. Срам ме е от фалшивото ни образование и тоталната неграмотност сред населението, срам ме е, че Салфетката най-безпардонно уби Културата… Срамувам се от мен, теб, него и нея, от нас, вас и тях. Очевидно е, че ние сме се превърнали в „лош човешки материал“, щом продължаваме да търпим. Живеем живот „втора ръка“ – отчуждени, озлобени, потънали в собствената си мизерия на духа. Народ, изпразнен от съдържание, борещ се за оцеляване, вдъхновен от собственото си малодушие! Няма кауза, има силикон! В джуките, в задника, в циците, в мозъка… навсякъде! Срам ме е от Апостола, защото той не спира да ни гледа и го боли: от простотията, мълчанието, от липсата на живец. Не искам да драматизирам излишно, не желая да ставам медийна звезда с тези си мисли, но бих желал всеки от нас да се замисли, било то и за момент. Къде се намира, как живее, харесва ли му и дали е склонен да промени нещо, макар и дребно… пред неговата си къщурка. Или ще си каже до болка познатото: „Ебал съм му майката“, от мен нищо не зависи, отивам в Германия, там е по-хубаво. Вярвам, че възмездие ще има, рано или късно, за всеки от нас, без изключение! И то ще бъде по-страшно от бесилката на площада! Затова, приятелю мой, замисли се какво правиш, на кого го правиш и защо го правиш или в противен случай замълчи и потъни в забрава!!!

    Валентин Хаджинаков
    XXI век, град Пловдив

  5. Едва ли повечето хора си дават сметка каква пропаст зейва между поколението ,продукт на образователната система до 2002 и сегашното.Ние просто говорим на различни езици и имаме нужда от преводач.Очертава се нова Вавилонска кула.А не ми се мисли какви ще бъдат децата на тези деца.

  6. Vanya Todorova каза:

    По точно от Валентин Хаджинаков няма как да се каже.

  7. Прощавайте, но Вие сте учител по география, доколкото виждам. Как смятате, на кого му е интересен предмет, чиято цел е да учи за света, при положение, че това е просто един пълнеж, който при нужда отнема 5 секунди да се провери в интернет в момента? Всеки си носи карта на света в джоба в момента. Вашият предмет става все по-излишен с всяка изминала година. Затова на учениците Ви им е скучно и безразлично.

  8. Преди 11 години го прозрях и напуснах системата. Сега съм в детска градина….Надявам се ,че тук усилията ми не са напразни, но докога ли?!

  9. ivo rainov каза:

    В телефоните всеки има Менделеевата таблица, атлас по анатомия и Wikipedia с огромни исторически ресурси. Сега разбирам защо колегите по тези предмети имат същите оплаквания.

  10. Тестове, класни, контролни, матури са конструирани все по един и същи калъп – отговори а), б) и в). Едносрични. Никъде няма възпроизвеждане на текст по памет – е, това е четене с разбиране, а не криво-измислените текстчета в тестовете. И второ – делегираният бюджет е язва и отрова, и понеже синът ми също е в системата, каза ми простичко: „Ами мамо, ако махнат делегирания бюджет, оставаме без хляб“. Параграф 22, нали? И магаре да вържеш пред Университета, след пет години ще се засмее с диплома на магистър.

  11. Към Администратора: Има ли смисъл изобщо да се включвам, след като вие продрямвате и отхвърляте всякакви коментари?

  12. ivo rainov каза:

    Ами, ако прегледате добре коментарите ще забележите, че всички са

Коментари са забранени.