Ако има надежда за Ловеч, тя е в самите нас


lovechДнес изхвърлиха „Литекс“ от „А“ група. Окончателно. Може би днес приключи гордия период на футбола в Ловеч. Всяка несънувана приказка свършва неочаквано. Така както е започнала. Преди месец спря работа завода за автомобили. Някой казват за кратко, други не вярват. Старият „Балкан“ е почти изравнен със земята. Новият почти не можа да започне. Изглежда като край на автомобилостроителните амбиции на Ловеч. Неочакван, но логичен. Като частен каприз посаден в наивна среда. Преди години спусна завеси едно голямо музикално събитие. След само четири издания и едва покълнал имидж. Дойде със шокираща изненада. Така и приключи. Всяко от тях бе като добре опакован подарък, пълен с радост и незаслужено местно самочувствие. А подарените вещи понякога ги прибират, нали!
Не мисля, че някакъв злокобен карък е налегнал Ловеч. Нито пък заговор съсипва подаръците, които не защитихме във времето. Мисля си, че все не ни достига малко любов. Една доза привързаност към своя град, с която бихме защитили това, което имаме, че и бихме минали отвъд него и да съграждаме. Разбрах го някак неочаквано през последните дни, когато точно такива дози позабравена привързаност започнаха да ми връщат вярата.
За по-малко от седмица четири пораснали деца на Ловеч се втурнаха да помагат с цялата си душа, контакти и знания за превръщането на Ловеч в център на национално значими събития. На този етап се въздържам от имена и конкретните проекти. Надявам се да се случат скоро. Е, не става дума за промишлени инвестиции, а по-скоро за събития от сферата на културата. Все пак са първите ръце, протегнати за подкрепа към Ловеч. Десници, които отказвахме да потърсим повече от десетилетие. Доверие се връща бавно, но със сигурност пътят е този. Да потърсим надеждата в себе си, в децата ни, разпилени от времето. От нас се иска твърде малко. Достатъчно е да бъдем почтени партньори и да повярваме в тяхната доза любов и привързаност към родния Ловеч. А кой знае, дали голямата инвестиция няма да дойде с някой от тях. Защото мнозина са успели, високо поставени и респектиращо влиятелни.
Аз почуках само на няколко врати, които се оказаха ентусиазирано отворени. Ако има надежда за Ловеч, тя е точно в това – упорито да чукаме на ловешките врати, където и да се намират. Защото зад тях се крие точно онази решителна доза привързаност, която умножена ще даде много повече перспективи от мимолетните подаръци.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.