Снегът като метафора


wp-1452020551799.jpegПреди две зими дебел сняг засипа Сърбия. Тогава типичната сръбска изобретателност роди фейсбук призив хората да излязат и да ринат снят. Отзоваха се 70 000 души. Сърбия, оттатък Калотина , но далеч по-задружна. Там всичко е общност – национална, локална, квартална.

Сетих се за сръбския снежен съботник през първите дни на тази седмица, когато същата социална мрежа бе зарината от недоволство и доказателствени фотоси на затрупания от сняг Ловеч. Странно, но отсам Калотина само 20 сантиметра са достатъчни да ни затрупат. Там снегът ги събира, тук снегът ни разделя. Всичко ни разделя, снегът е само метафора.

Гражданите винаги са прави. Те плащат данъци, избират управници. Те са солта и пипера. Както съм казвал много пъти грижата за тях е първостепенна задача за всяка власт. Но дори и най-отдадената на своите граждани власт не може да бъде угодна всеки. Един младеж се жалваше, че в неговата малка уличка не е влизал снегорин, други познати се възмутиха, че тротоарите не са изчистени. Съмнявам се, че има комунална сила, която може да обезснежи всички тротоари. Поне четири пети от тротоарите са пред домовете ни. Днес видях, че пред моя блок и пред всички съседни кооперации няма нито един тротоар, освободен напълно от снега. По-тесни или по-широки пътечки, колкото да се минава. Сакаш очакваме някой да почисти и тук пред домовете ни. Както казах снегът е само метафора. Утре, в други ден топлото слънце ще го погълне. Ще забравим полемиката, докато небето застели града с поредните двадесет сантиметра. Разбира се въпросът не е за мимолетната снежна пелена, а за общността. Властта трябва перманентно да бъде критикувана. Най-малкото за да не забравя кому служи. Гражданите не бива да губят бдителност. Защото винаги са прави. Но дали, докато власт и граждани „копаят в своите лехички“ ще станем общност? Поне като тази сръбската, активирана само с един фейсбук пост. Добре ще е да чифтосаме критиката с идеите, недоволството с предложенията, гнева с инициативите. О, не ме замеряйте със скепсис. Познавам отдадени на общността хора. Например личната инициатива и контакти на един млад мъж направиха възможен новогодишния концерт в Ловеч. Докато тънката снежна покривка образуваше невиждани градски нерви, една млада жена преброди на шир и длъж София и половин Европа за да организира предстоящо културно-историческо събитие в Ловеч. Без да се разпишат във фейсбук. Така се прави общност, като всеки участва и помага – с интелект, пари, контакти, опит. А ако трябва и с гребло, като сърбите. Но снегът е просто метафора. На нещо, което отвъд Калотина събира, а от тази страна разделя. Засега.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.