Годината, преживяна от блогърското ми перо


image

 

Края на годината е време за раносметка. По традиция правя едно кратко ревю за да припомня кои теми грабнаха вниманието на читателите на моя скромен блог. Предварително искам да благодаря на всички читатели, които „загряха“ от посещения блога през тази година. С повече от 163 000 прочита и над 100 000 посетители блогът буквално удвои аудиторията от предходната година. И все пак, кои са темите, сътворили читателския рекорд?
Темата за образованието е перманетна за моето авторско вдъхновение. На училищните злободневки посветих десетина теми, които направиха сайта национално популярен и прибавиха не малко приятели в моята фейсбук листа. Три от заглавията буквално подлудиха броячите на статистиката като събраха аудитория от десетки хиляди читатели. Дълго не затихваше полемиката около „Величието на университетите и нищожеството на училището“, гневно съгласие обсипа предложението за „Бонусна коледна милостиня за учителя“, а „Безсмъртието в дванадесети клас“ се оказа масов феномен за българските училища.
Все пак нашенските страсти доминираха и намериха превъплъщение в доста текстове, посветени на ловешки проблеми. В един вик „Спрете смърта по ловешките улици“ се събраха покрусените гласове на хиляди ловешки граждани, един „Невиждан връх в хейтърската политика към младите в Ловеч“ събра вълна от ядовита солидарност за запазването на Младежкия дом, а констатацията, че „В Ловеч се съмна“ отприщи градуса на радостните емоции.
Езиковата, старата слабост на този мой блог получи букет чувства, излети в десетки статии. От леко тъжното признание,  че “След Тишо Стоев остават спомените и легендата“, през репортажите за „Карнавала в Езиковата“ и „The Spirit of Ezikovata“, отговорът на една клеветническа кампания, че „Езиковата е повече от една крадлива счетоводителка“, до благородството на една друга кампания дала „Клетва за Григо“.
Къде без Литекс, тази бавно затихваща страст, след която „Душите няма да станат червени, но вече не могат да бъдат и оранжеви“, безутешно осъзнавайки, че „Краят е като ритуално убийство“.
Моят блог не е често спохождан от хумор, но майтапът е задължителен за 1-ви април, когато писах „От първо лице за една житейска промяна“ и сума и народ се хвана на лъжата. Съвсем истинска бе емоцията от тъжната раздяла с поредния ми прекрасен клас и разтърсващите преживявания след поредния ми рожден ден, който отприщи „Сълзите на един обикновен даскал“.
Това може би не са най-ярките, но са най-четените статии. Вероятно не са най-любимите за мен, но със сигурност са най-харесваните от хората, които се отбиват за някоя и друга раздумка на моите страници. Коктейл от настроения, хрумвания, вдъхновения и емоции. Пъстър като живота, който живях през последната година и истински като чувствата, с които го усетих. А фактът, че ги прочетохте, споделихте и оценихте дава смисъл на тези чувства и перото, което ги разказва.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.