Коледите в Езикова са все тъй пълни с благородство


12347961_949733001775133_2656724427294883700_nНякога в едно друго време, заразено с клиширани нрави, се появява фестивалът на Немската гимназия. Тогава Коледа е забранена, а фестът е музикално-възпитателно мероприятие в духа на тогавашното време. През 90-те години табутата падат и фестивалът къса оковите на идеологическата рамка за да се превърне в най-желаното училищно шоу. Първоначално се случва около Коледа, но после бавно и невъзвратимо се мести към пролетта. В навечерието на най-светлия празник за дълго време остава празнина. Но трупаният с поколения дух не може да стои мирен. А жарки сърца и възпламеними души винаги е имало горе на хълма. Преди шест –седем години добротата трайно се настани в предколедните седмици на Езиковата. Всичко започна с едно великолепно момиче и неговите щедри базари. Мобилизираше приятели в приготвянето на храна, изработването на коледни картички и домашни сувенири. Организираше истинска седмица на благотворителността, когато разпродаваше събраното и събираше пари за различни човешки каузи. После се появи коледният концерт, който замести настанилия се през пролетта фестивал и едновременно с подареното шоу набираше средства за благотворителност. Така не само възникна нова традиция, но гимназията започна да възпитава нещо позабравено – дарителство и човещина.
Някак неусетно коледният концерт бе радушно приет като задължение на випуска, ангажиран с организацията на фестивала. Нещо като генерална репетиция. Тази година се състоя поредният. С организация, сценарий и режисура на випуск 2017. Този път нямам преки наблюдения. Билетите се изчерпаха рано, а интересът бе толкова голям, че се чувствах неудобно да отнемам място на някой от жадните за спектакъла тинейджъри. Препълнената зала е супер новина, защото това означава няколкостотин младежи, спечелени за човешката солидарност. Всъщност тази година общността доказа няколко пъти, че всички сърца туптят в един и същи ритъм. Забележителната кампания в подкрепа на Гришо беше като римейк на сътвореното за Ангел преди година. Макар, че ми се искаше да изнесем щедрата подкрепа и за нуждаещи се извън Езиковата. Защото да помогнеш на приятеля е възхитително, но да обнадеждиш непознатия е наистина безценно. Спомням си щастието изживяно от участниците в коледната кампания предната година, когато събраните средства просълзиха три застигнати от бедност сирачета в Пловдив.
Неслучайно споменах за онова чаровно момиче, което даде началото на коледните езиковски кампании. Тя не правеше концерти, а базари. Продаваше доброта, събрана от десетки сърца. Тези базари пръскаха дух и благородство. Беше така запалила малките, че през 2013-та дори изнесоха базарите в общината и областната администрация. Спомням си как грееха очите на онези момичета, завърнали се, след като бяха разпродали всичко. Сигурен съм, че им е останал спомен за смисъла на Коледа, който ще помнят вечно. Участието на десетки езиковци, които със своите ръце и усилия са сътворили добротата и магията на празника.
Иначе коледният концерт е страхотна традиция и съм истински доволен, че единадесетокласниците успяха да я продължат. Убеден съм, че концертът е бил вдъхновяващ и повече от успешен. Вярвам, че са запалили пламъчето в душите на по-малките, които да продължат благородната кампания след година. Ето това е голямата победа – да градиш традиции и да споделяш Коледа с отворено сърце за хората, които се нуждаят от съпричастност.
Снимката е на Атанас Стоянов .

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.