Ако това е краят, пишете го ритуално убийство


466589През септември бях в Белград. Имах късмета да видя легендарната „мала Маракана“ на „Цървена звезда“. На една от стъклените витрини бяха изписани имената на славната генерация, донесла шампионската титла на Европа в Белград. Истински герои за Сърбия и до днес. Сред тях е изписан и Люпко Петрович. Човекът вдигал непостижими за българския футбол купи. Само преди седмици сръбският треньор бе освободен унизително от мениджърското място в „Литекс“. Изправен пред витрината на „мала Маракана“ това ми се струваше два пъти по-недостойно.
Случи се така, че Люпко започна и завърши сезона. Пристигна отново за да помага на „брата“. Беше треньор само в шест мача, но пет от тях бяха най-трудните – с „Лудогорец“ и „Левски“. Не загуби нито един! Преди три дни, разтресен от емоции, нарече четвъртфиналния мач с „Левски“ най-великият в живота му (макар да е вдигал шампионската купа на Европа). Тази вечер гласът му преливаше от тъга и разочарование. Твърдеше, че този мач е трябвало да се доиграе, защото в него не се решава шампионска титла. Въпреки картоните, въпреки дузпа и независимо, че най-вероятно щяхме да загубим. Така е достойно, а Люпко в цялата си кариера е бил такъв. Каза, че е дошъл за три мача, че си отива, защото няма за какво да стои тук. Люпко разбира от футбол, но както той каза „това не беше футбол, това беше нещо друго“. Пак си спомних витрината на славата в Белград. Величавият шампион на Европа изглеждаше смазан и дребен тази вечер. Той иска да играе футбол, но друг взима решенията. Не знам, дали тази вечер Люпко разбра, че в отбора е просто част от пейзажа. Както президентът, когото никой не търси за мнение или главния мениджър, който изпълнява заръката да извади отбора. Както феновете, които отдавна не броят за живи и отказват да возят за шампионатните мачове.
Почти две десетилетия двубоите между „Литекс“ и „Левски“ бяха най-свирепите дербита в България. Всичко започна с една скандална победа на „Левски“, когато яки момчета с бухалки обърнаха мача в съдийската стая през почивката. Дали пък всичко не завърши отново със скандален мач с „Левски“, този път малко преди почивката? Не вярвам, че ходовете тази вечер са емоционални и необмислени. Сигурен съм, че са направени с ясното съзнание за последствията. Дано не се окажат верни подозренията, че умишлено се търси развръзката с тежкото наказание. „Литекс“ бе явление и не заслужава толкова недостоен край. Люпко е легенда и не заслужава съдбата на последен треньор, водил отбора в А група. Всъщност за него ми е най-жал. Той искаше да се надиграва – с годините, с противниците, с недоверието. Тази вечер не му разрешиха.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.