Преди старта на „История ЕГ“ и 134 години след нейното начало


egЕдно от нещата, което винаги може да ме изненада е креативността на учениците в Езикова. Ето днес днес група от най-интелектуално избухливите анонсира пред класовете новото хрумване наречено „История ЕГ“, оригинална асоциация с добилото вече значителна популярност телевизионно предаване. Зад леко повдигната завеса се прокрадва едно ново шоу, в което доколкото разбирам ще има история, замесена с хумор и задявки, както го могат инициаторите. Интригата изкушаващо кани на вечерното представление, педвидено утрешната сряда. На мен пък ми хрумна, че утрешният ден е в навечерието на поредната годишнина от преместването на Американския девически колеж в Ловеч. На 10-ти декмври 1881 година Джеймз Чалис премества колежа на дикисанския хълм и поставя началото на една дълга и славна история. От няколко години се старая да не пропускам датата и да драсна няколко реда. В името на историята и с благодарност към презокенските мисионери, които полагат основите на чуждоезиковото обучение в България и ни оставят непомлъкващи традиции. Ще призная, че ми е самотно да се сещам почти едничък за тази дата, както и да водя уморителни спорове, дали има неоспорими исторически извори за факта на основаването точно в онзи десетодекемврийския ден. Историята на едно училище започва с първия ден, в който учениците му са вдишали с въздуха знания и добродетели. Готино ми е да си мисля, че 134 години по-късно ходя в стъпките на първите преподаватели, а моите ученици дишат същия въздух. Ние сме щастливите наследници. Всичко сме наследили от онзи достолепен американски колеж – мястото, гордостта, традициите, духа. Добавяли сме, награждали сме, разкрепостявали сме, но сме се учили от дебелите книги на колежанското училище. От там сме взаимствали методиката на обучение, пансионерския живот, клубовете, училищните събития около които бродираме всички смислени традиции от училищния живот. Времето е променило много стериотипите. Със сигурност сме далеч от оня ред и дисциплина, от респекта към учителите и уважителното отношение към всяка учебна минута. Времето е „реформирало“ нравите и е съборило граници, но знанието продължава да бъде ценност, времето да ражда вечни приятелства, а престоят на хълма да подарява мечти.
Помня с каква съпротива бе прието реабилитирането на историята, когато за пръв път се заговори за „американския“ период на Езиковата. После плахо започнахме да събираме факти от тази забравена история, да ги окачваме по стените, да изследваме времто на Американския колеж и да го овековечаваме в книги, да организираме срещи с все още живите колежанки. Попълнихме белите петна в паметта и и напикахме силна глава за миналото. Но така и не се справихме с инерцията, която клиширано почита февруарското възстановяване на училищего он 1950-та година и въздига в най-уважавана дата рождения ден на Ернст Телман (16-ти април). Парадокси, които остават необяснени в спомените на поколения езиковци. Историята не започва от Количеков или Телман, а от Чализ. На 10-.12.1881 година. Дано в предвидената за навечерието на поредната годишнина първа изява на „История ЕГ“ се намерят няколко минутки и думи и за тези исторически факти.
На всички, дишали въздуха на Езиковата, честита поредна годишнина!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.