На софрата на компромиса няма място за принципи


imagesСтара сентенция припомня, принципите са в сила само ако са добре нахранени.Аз пък цял живот следвам принципи, които все остават гладни. Представям си как заситени тежко се уригват, докато компромисът лакомо плюска на общата софра. Точно това не мога да приема за нормално – принципът и компромисът на една софра. Въобще не виждам принципът на софрата.
Ето затова не приемам компромиси. Заради пустите честолюбиви принципи, които нацупено поставят ултиматум – или аз или софрата. Все избирам принципа. Софрата храни мимолетен глад и оставя срамни следи по отходните места. Принципът не е вечерно удоволствие. С него не се проституира, с него се живее. Гладен, но достоен.
Принципът чертае граници между светлото и тъмното, срам и почтеност, истина и лъжа, виновни и невинни. Компромисът замита границите и въздига всички в еднакво невинни или еднакво оа**ни. Принципът търси аскети, компромисът събира сътрапезници.
Политиката е най-удобното оправдание за проституиращата съвест. Евфемистично нарича съвъкуплението компромис. Нали знаете мантрата, че политиката е „изкуството на компромиса“. Удобна опаковка за всяка съвест, която счита властта за самоцел, задоволено его или проекция на алчни намерения. Аз пък мисля, че властта е средство за налагане на бялото като алтернатива на черното, на почтеността като избор пред срама, на истината като фаворит за морала. Затова си мисля, че начинът, по който се употребява властта започва с разграничаване от двете страни на принципа. Други считат, че започва с нареждане на повече столчета около софрата на компромиса. Въпрос на гледна точка. Някой казват и на отговорност към избирателя.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.