Ще ни стигне ли смелост да проветрим мислите и намеренията


lovech18.jpgРазбрах, че днес лекарите от ловешката болница най-после са получили цяла месечна заплата. След вчерашна среща с новия кмет и след почти едногодишни рокади на прокуристи. Преди година спряха газта на болницата заради неплатени сметки, сега няма пари за лекарства. През цялото време лекарите получават непълни или със закъснение заплати.И тогава и сега бордът е същия и гледа отблизо драматичното пропадане на болницата. Държавата е основен собственик и частично покрива дупките – преди време за отопление, сега за заплати. Но след една загубена година и силно избледнял потенциал от специалисти шансовете за трайно решение на проблема изглеждат илюзорни.
Нередовно е заплащането и в театъра. И там проблемът е от лятото и разчита на общинска финансова инжекция за частичното му притъпяване. Без смели промени в маркетинга, репертоара и художествената философия май няма да стане.
Току преди изборите хлопна врати и най-голямата икономическа гордост – автомобилният завод на „Литекс-мотор“. Икономическият оптимизъм трая точно един мандат. Започна с вълната обещания за две хиляди работни места и си отиде безславно с Минчо Казанджиев. За краткото си съществуване нито успя да надскочи скромния минимум от стотина работника, нито успя да наложи китайските модели на българския или някой балкански пазар.
Апропо така тихо, почти по терлици, си тръгнаха и две от веригите, превзели сърцата на не малко ловешки потребители – „Пикадили“ и „Пени“, макар втората да се оттегли въобще от България.Още по-страшно е, че градът напуснаха и страшно много хора. Проблемите са като “сиамски близнаци“. С намаляването на хората намаляват и потребитерите, пациентите и зрителите. Топят се приходите и идват финасовите проблеми. Пада качеството на живота, медицинското обслужване, културното равнище. И хората тръгват да си търсят изгубеното качество и перспективи другаде. Омагьосан кръ,г от който се излица само по един начин – с реформи.
Лошото е, че към този момент не „мирише“ на реформи. Усеща се дъх на старо и застояло Простичко е, имаме само два пътя. Или ще започнем смели реформи и ще се доверим на иновативно мислене в местната икономика, култура, образование и публични услуги или след хората, веригите и автомобилния завод ще загубим и болницата и театъра. Като начало. Ама тогава“ оти ги ручахме жабетата“ на последните избори?

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Регионално развитие, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.