Глад за култура


ппп1Виждал съм ученици да спорят за много неща. Междуучилищните спорове са част от ученическия фолклор. Най-често са на спортния терен или в дискотеките. Но спор в театъра е новост за провинциалното спокойствие на Ловеч. Гастролът на софийския „Театър на армията“ предизвика истински културен фурор. Предвиденото вечерно представление беше изкупено буквално за няколко дни. От театърът сензационно предлагат второ следобедно представление само за ученици. Организаторите се обръщат към двете най-големи гимназиални училища – езиковата и ПМГ. И забъркват страхотна каша, защото общият брой на желаещите от двете училища достига 580, а капацитетът на театъра е само 460 места. Глупав конфликт и накрая децата от едното училище пропускат възможността да видят куп звезди в класиката „Железният светилник“. Простичко е, стотина деца са свръх капацитета и няма справедлив начин, който да определи щастливците. Или всички, заявили желание, или никой.
Спирам се на инцидента, защото от него произлезе нещо като буря в чаша вода. Важното, обаче , е съвсем друго – в Ловеч има глад за култура и големи актьорски имена. Затова смятам, че междуучилищния спор за билети за театър не е сензация, а направо добра новина. Духовният глад е незаситен. Спомням си подобна ситуация преди около две години, когато планираната двуседмична кинопанорама остана цели десет дена повече. За да даде шанс на огромен брой хора, зажадняли за емоцията да гледат кино на голям екран. В началото на лятото залата на читалището се оказа тясна за да събере всички желаещи да видят един класически поглед към музиката на АББА, представен от русенската филхармония и популярни солисти. Повече от успешни са изявите от „Люляковите музикални вечери“, събиращи значителна аудитория от меломани.
Изводите са лесни и очевидни. Ловеч има нужда от културни събития и качествено изкуство. В този контекст нямам страх нито за театъра, нито за който и да е местен културен институт. Имаме нужда от още по-богат и наситен културен календар. Обществеността очаква повече гастроли на големи имена от театралната или музикалната сцена. Дълго време бяхме дълбока провинция за значимите културни изяви. Дошло е време, а и във въздуха витае очакване, да потърсим промяна.
В предизборната кампания обещах повече уважение и внимание към историята, традициите, културата. Животът ми дава достатъчно оргументи в подкрепа. Заредил съм се с упоритост за да се боря културата да стане акцент на местното управление. Вярвам, че този път ще имам достатъчно съмшленици. Сред гражданите и сред новител лица в мастния парламент и кметския екип.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.