Местното управление не е казан с лютеница


общинаДнес ме питаха любопитно за имената на новите заместник-кметове. Казах, че не знам повече от слуховете. Тъжно е , когато интригата се върти около имена. Аз съм далеч по-любопитен за политиките и промените, които се планират в отделните сектори. Ловеч е в демографски, икономически, културен, социален упадък. Дотук стигнахме с досегашната политика. Няма съмнение, че са нужни нови хора, само че от особена порода – иновативни, решителни, интелигентни и най-вече куражлии. От дъното се отскача с тежки реформи и нестандартни решения. Ерго хората, които ще поемат ролята на вицета трябва да са ярки и вдъхновяващи. Вчера един случайно назначен партиен функционер ми разказваше убедено, че заместник-кметът е посто политическа фигура. Може да мине без сериозни качества, като да речем компетенции, административна биография и обществен авторитет, защото за него работят армия от шефове на дирекции и началник отдели. Те са работарите, вицето е просто политически консуматор. Ето това гладно усещане, че управлението е политическа награда ме притеснява най-силно. Визията за властта като казан с лютеница, от който ти се полага да намажеш обилно филията.
Заместник-кметовете са секторни началници. Пряко отговорни за успеха или провала на поверените им ресори. Нужни са ни технократи, хора, които имат експертизата, квалификацията за да управляват и ясне план как да реформират поверените сектори, тъй че да ги оттласнат напред. Какъв е смисълът, например, начело на образование и култура да бъде сменен един некомпетентен хранително-вкусов инжинер с човек, чиито познания са на същото или по-ниско ниво. Този сектор контролира една трета от бюджета на общината (образование), затлачен е от дълго отлагани реформи и притиснат от предстоящото прилагане на съвсем нов закон. Убеден съм, че хората чиито кандидатури ще бъдат одобрени за постовете на заместник-кметове трябва да седнат на столовете с ясни планове за реформи и поне пет-шест първи стъпки, които да зададат посоката на промяната. Назначаването на лаици, които тепърва ще се запознават със спецификата на поверените социални области и ще се учат на управление е пагубно.
Цитат от възрожденската пиеса „Службогонци“ напомня, че „ в България партиите може да останат без членове, но без кандидати за министри никога“. Е тази сентенция се отнася с пълния си смислов заряд и за локалните административни началници, чийто мерак често надхвърля с доста личните компетенции. Та имената изобщо не са важни. По-любопитни са качествата и способностите. В екипа на заместниците трябва да влязат достойни и компетентни хора. По намеренията и биографията ще познаем, дали денят ще си личи по сутринта.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.