Не ме търсете в слухове


cropped-cropped-10562473_10152645837828537_6599313339459901583_o2.jpgТези дни ме затрупаха с поздравления за новия пост. Животът се движи от слухове. Хората са убедени, че обществените позиции се осребряват, а политическите битки са глад, който трябва да бъде заситен. Дотолкова е изтъняла представата за морал, че е превърнала властта в олицетворение на егоцентрично благополучие.
Отговарям разочароващо на честитките. Нямам очакване за постове, нямам и амбиции. Ще продължавам да изпълнявам някоя от съветническите роли в общинския съвет. Няма да ходя в администрация, няма да си напускам работата. От пет години разказам истории за морал, политика и почтеност. Каквото пиша – говоря, каквото говоря – мисля. За някои политиката е банкова сметка, за други нахранено его. За мен е инструмент, с който до поправим изкривената реалност на едничкия ни живот. Имам професия, призвана да променя света. Научи ме да обичам младите и придизвикателствата, да търся истината и промяната. Това е моят морален багаж, с който вече десетилетие споделям чистия свят на училището с прашния на политиката. Там съм заради промяната, заради хората, заради истината, заради правото всеки да изживее по-добре остатъка от едничкия си живот. Не съм за постове, власт или овации.
Може би изглеждам „наивник“ за прагматиците. Но в живота трябва да има и „наивници“. За да бъдат антитеза на аморалните, безкруполните, кариеристите, егоцентриците, прагматиците. Бялото е опако на черното. Моят глас на“наивник“ струва толкова, колкото гласа на най-алчния. Моят глас е за реформите в отношението към гражданите, публичните услуги, образованието. Моят глас е за младите, честния и местния бизнес. Срещу корупцията, икономическите зависимости, безмисленото харчене на обществен ресурс и време. Макар да е глас на „наивник“, моят глас е за Ловеч. Той не се „купува“ с постове и облаги, а със смислени промени и усмивките на обезверените ловешки граждани.
И моля ви, не поставяте диагнози преди да има симптоми на заболяване. Наслушах се на „баячки“, които предсказват, че всичко ще бъде същото и Ловеч ще продължи да затъва. Една позната дори ми каза, че кражбите ще продължат, само джобовете ще се сменят, а аз ще ръкопляскам. Който ме познава знае, че е невъзможно да аплодирам, точно обратното – камъни ще хвърлям (в моя случай гневни статии). Държа на думите си – написани или казани. Подкрепих с перо и сърце промяната. Ще бъда зад нея само ако или докато се случва.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, me. Запазване в отметки на връзката.