Пак празнуваме непробудени


indexНяма късмет този будителски ден. По време на комунизма беше низвергнат. Пред ярките Будители онази власт меко казано простееше. Дойде демокрацията и Хелуин затисна българския празник. Тази година му лепнаха и избори. Колко ли будители има сред кандидатите?

За истинските българи винаги трябва има време за памет. Защото огънчето на духа свързва нас живите и тях, овековечени от избледнелите снимки. Стана рутинно на този ден или преди него да разказваме истории на нашите деца. Историите на революционири, писатели, духовници. Хората, опазали българщината, запалили искрата на Възраждането, отдали сили за свободата. Редим биографични факти, възклицаваме възторжено, понякога дори хиперболизираме. Складираме в главите на децата история и символи, но пламъкът в очите не проблясва. Духът ни е беден, сърцата ни малки. Окачили сме Будителите по стените и се сещаме за тях само по празници. Вместо да ни водят, да ни вдъхновяват. В отреченото време на объркания комунизъм Будителите слизаха от стените и водеха манифестации. Лицемерно, разбира се, защото властта не ги следваше. Днес не намираме поводи да вдигнем над глави духовните водачи. Държим ги затворени в класни стаи и кабинети. Героите са други и тяхното оръжие съвсем не е духа. Децата ни следват меркантилни примери и мечтаят за платими неща. Баканджи Йово жертва, но не предава, днешният наследник, продава, но не жертва.

Повече от всякога имаме нужда да свалим портретите от стените, да избършем праха и да ги вдигнем над главите. Имаму нужда от примери ,които да следваме, от водачи, след които да тръгнем, от кауза, около която да се обединяваме. Не казвам, че няма съвременни Будители, не казвам, че не почитаме вехтите. Просто живеем в свят материален, бездуховен и практичен. Може би има място за идеализъм, но все по-малко хора желаят да го практикуват. Има ден за памет към светците от духовната и революционната история, няма сетива за тяхната святост в делника.

Поклон Будители народни, донесли духовното осъзнаване и националната независимост! Кураж следовници съвременни, понесли заветите на пробудените отци!  Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло – какво ще да му завещайш?

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.