Защо се кандидатирам за съветник: върщане към историята и корените


cropped-cropped-10562473_10152645837828537_6599313339459901583_o2.jpgЗдравейте,

Аз съм Иво Райнов, един от тридесетте хиляди граждани на Ловеч. Подобно на много от вас искам по-добро бъдеще за нашия град и община. Затова отново приех предизвикателството да се включа в съревнованието  за местния общински съвет. Вярвам, че хората с позиция и кауза могат да променят нерадостното настояще на нашия обичан Ловеч. Ето защо реших да ви разкажа за идеите, които ще отстоявам и реформите, за които ще работя усърдно .

Зад мен е къщата на Христо Цонев – Латинеца, сподвижник на Левски, буден възрожденец, деен член на Ловешкия революционен комитет. Тук все още има отпечатъци от стъпките на Апостола, но скоро руините ще ги затрупат.  В края на 30-те години на миналия век ловешката управа заделя пари и купува тази къща, като светиня за местната история. Днес тя е ничия собственост, тъне в забрава  и разруха. Не случайно започвам своето представяне от тази къща. Няма бъдеще, ако изгубим почитта към историята и любовта към героичното минало. Само хора, които обичат Ловеч са способни да го възродят. Вместо символ на обич и уважение, този исторически паметник е емблема на управленския нихилизъм към историята и корените. Над къщата на Латинеца е Ловешката крепост, а по склона на хълма – възрожденската перла „Вароша“.  Те също носят срама от прогонения патриотизъм.

Ловешката крепост е гордо място. Тук през 1187 византийският император Исак II Ангел признава възстановяването на българската държава. В своята история българите създават три независими държави. Едната се ражда след героичните битки на нашите предци на хисарския хълм. Струваше ми усилия да убедя местната управа да включи Ловешкия мир в ежегодния културен календар на общината. За съжаление не срещнах достатъчно интелигентност, която да проумее, че датата е национално важна и заслужава тържествена почит всяка година. Така вместо да бъде свидетелство на гордата история, крепостта бе превърната в бутафория за шоу прояви и театрални бракосъчетания. Някои обичат историята, други само парите.

„Вароша“ е най-голямата ценност от зестрата, която са ни оставили нашите предшественици. Очарователна архитектура и дух от Възраждането. Толкова легенди бродят неприласкани по нейните калдъръмени улички. Стара „Вароша“ се руши и губи паметници на културата. Заменят ги модерни строежи, които бавно заличават славните спомени. Колко от историята, която получихме от дедите ще завещаем на внуците. Спасихме Покрития мост, но той е самотен без автентичната „Вароша“.

Възраждането на славната история е кауза, зад която заставам твърдо заедно с целия Реформаторски блок. Връщането към корените е не просто самочувствие и възвърната гордост, а шанс да презентираме Ловеч като национално значима дестинация, средище на културни събития и център на културния туризъм. Ловеч се нуждае от коренно нова политика към историята и културата.  Нейният фундамент трябва да бъдат четири основни идеи, чието прилагане ще отстоявам в качеството на общински съветник.

1.Строго съблюдаване и прилагане Закона за културното наследство

2.Забрана за строителство в историческата част на града на сгради с архитектурен стил, несъответстваще на  възрождеска „Вароша“. Законов натиск върху всички собственици за възстановяване и поддържане на историческите паметници във „Вароша“

3.Възстановяване на всички исторически и културни паметници, които са общинска собственост, чрез национални и европейски програми и със създаване на фонд „Културно наследство“

  1. Ежегодни национални чествания на Ловешкия мир и Левски и налагане на крепостта и „Вароша“ като центрове на събитийния туризъм.

Ловеч е красив град с горда история. Заслужава по-добро бъдеще. От нас зависи да му го дадем. Нека се доверим на тези, които наистина го обичат.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.