Кой е по-нужен на българското образование – стресираният чиновник или вдъхновеният учител?


code_documentatiion-32-e1327401735659Вчера си свалих програмка за администрация тип училищен дневник. За да ползвам пълната и функционалност платих скромните 9 лева. Приложението работи с неограничен брой класове и позволява въвеждане на всякакъв тип оценки, присъствия, работени теми, поддържа незабавна emai или телефонна връзка с родителите. За съвременните технологии това приложение е повече от елементарно. Модерното училище върви натам – мобилност, виртуалност, практичност, достъп от всяка точка и бърз контакт с ученика и родителя.

Накъде върви българското училище? Въпреки милионите европейски евра похарчени за въвеждане на модерните технологии, родното училище продължава да бъде затрупано в бумащина. Ако някой си направи труда да пресметне какви количества хартия се усвояват годишно в училищата само за административни цели, вероятно ще бъде ужасен. Практика е в началото на всяка учебна година на учителя да бъде вменявано задължението да попълва или да се подписва в някой нов дневник или книга. През лятото от министерството гордо заявиха, че премахват материалната книга и облекчават административните задължение на учителя. Да, ама не! Учителят вече не попълва материална книга и записва взетия материал в класовия дневник, но всеки ден ще трябва да се подписва в т.н. присъствена книга, удостоверявайки часа , в който е дошъл на работа и съответно си е тръгнал. Така за учителят остава задължението да се разписва в книга извън дневника и в случай, че пропусне или забрави подлежи на сакция. Оказва се, че в някои училища колегите са заплашвани, че подлежат на санкция и ако пропуснат да впишат в дневника взетия материял, независимо, че са положили подпис за часа и са внесли отсъстващите и закъснелите ученици. Явно е, че административният ентусиазъм по премахването на материалната книга е бил бурен, но недостатъчно разсъдлив, защото е пропуснал факта, че в много училища има допълнителни часове по СИП, ЗИП, а навсякъде втори час на класа и модул по физическо възпитание и спорт. Естествено редовете на часовете от учебната седмица са недостатъчни и тук започва главоблъсканицата за търсене на решение. В моето училище, например, учителят по изборазително изкуство разчерта някой от последните страници в дневника (предвидени за бележки на класния) за да изготви допълнителни графи, в които да се удостоверява присъствието и взетия материал  от тези часове. В редица училища се провежда т.н. модул за работа с талантливи ученици. До миналата година оформяхме папки с обработени на компютър таблици за програмата , графика, състава на групата. От тази се трябва да вписваме ръкописно цялата тази информация в обикновени тетрадки!!! Да се чуди човек дали е 2015 или 1970 година.

Иновацията от минаталата година беше спусната от ловешкия инспекторат по образованието, който изисква да поддържаме дневник на проведените консултации, като вписваме дата,  час, място на провеждане, брой на присъствали ученици. Периодично на класните ръководители се вменява задължението да представят ежедневна справки за остъствалите от класа ученици и причината за тяхното отсъствие, а месечно да изпращат на всеки родител сведение с получените оценки и допуснати отсъствия на децата. Класният ръководител не трябва да забравя да впише в дневника всеки случай на индивидуална работа с ученик или родител от класа. Добавете и купа задължения, които затрупват учителите периодично в началото, между сроковете и в края на учебната година – попълване на дневници, заверяване на бележници и ученически карти, запознаване срещу подпис на учениците и родителите с правилника на училището, попълване на лични картони, свидетелства за завършена степен или дипломи. От няколко години учителят с притеснение се стреми да не изостава от своето разпределение, защото при всяка промяна в срока се налага корекция на разпределението и нейната заверка от ръководството на училището. Да обяснявам ли, че изоставането практически не може да бъде избягнато, защото има празници, неучебни дни или просто обстоятелства в хода на учебната години, които провокират подобно развитие. Всички тези задължения са постоянни или периодични. Към тях трябва да добавим инцидентните изисквания за попълване на статистически справки, анкети по различни програми, документи, изискани от различни институции. Подобни се изпращат по няколко пъти в годината и отново трупат административен ангажимент за учителя.

Имам повече от двадесет години учителски стаж и твърдо мога да заявя, че днес се чуствам повече администратор и по-малко учител. В началото на кариерата ми пропорцията беше обратна. Учителят се нуждае от свобода и спокойствие. За да може да възпитава, вдъхновява и да води към знанието. „Канцеларският плъх“ заринат с административна работа и обсебен от стреса да не пропусня някой срок или чиновническо задължение не може да бъде пълноценен учител.

Вчера колежка, която написа гневно писмо до моята синдикална централа за поредните административни недомислици, ме попита тези хора, които администрират образованието, дали са влизали в училище. И да са влизали било е отдавна и със сигурност не са били натоварени с толкова административни ангажименти. Световното образование се модернизира, а българското държи да остане залутано в бумащината на 20 век. И този проблем ми се струва далеч по-опасен от финасовото подценяване на сектора и общественото пренебрежение към учителя. Защото дрехата на чиновника е твърде тясна за учителя. А жонглирането с все повече административни ангажименти оставя все по-малко време за учителство.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Кой е по-нужен на българското образование – стресираният чиновник или вдъхновеният учител?

  1. Emil Atanasov каза:

    Бюрократизмът е като плевел неизтребим. Даже и да го унищожим за малко, енергията ни постоянно трябва да е ангажирана в борбата с него, тоест, пропиляна бадева. Така е по цял свят – голяма част от хората са лишени от творческо вдъхновение и намират смисъл и прехрана в измисляне и поддържане на задръстени правила и практики. Разликата е само в степента на елементарност на бюрократите.

  2. Ivaylo Bratoev каза:

    Категорично споделям казаното. Въпросът е защо след като всички го осъзнаваме, не правим нищо за неговото променяне. Отвратително тъпо е това, освен това ние просто сме унищожители на горските масиви с количествата хартия, която използваме….

  3. Maria Daskalova каза:

    Много ми се иска преди да се въведе поредната т.н. „иновация“, нейните автори да си направят труда да обяснят на изстрадалото учителско съсловие какво се цели с нея. И не се ли въвежда само за да осмисли съществуването на бюрократичната машина, която смазва творчеството и ентусиазма на българския учител. Толкова много проверяващи, контролиращи и нареждащи институции вече са диагноза за образованието, а не оздравяващ подход, от който то има жизнена необходимост.
    Никога бумащината в училището не е била по-голяма. Но вероятно следващата година ще е. Такава е тенденцията.
    Помощ, оставете ме да бъда УЧИТЕЛ!

  4. Rozi Palionova каза:

    Да добавим и хилядите комисии, обединения и безсмислената им дейност, която освен да се осъществява трябва да се документира по всевъзможни начини – както с праисторическите протоколи така и със снимкови материали (не ви ли напомня на работата на следствието?). Ами другата измислица- премислица за самооценка на професионалните училища?- Написана на такъв високопарен език, че се чудиш, кого ли ще заблуждаваме пак?…и до кога ли така?

  5. Violeta Varbanova каза:

    Много точно казано, г-н Райнов. Споделям и мнението на г-жа М.Даскалова. Повече от 35 г. съм учител в детска градина и би трябвало да знам поне дневник как се попълва. Да, ама не … Всяка нова учебна година начинът и съдържанието са нови. Вече започвам да се чувствам дебилно. И още нещо – за т.нар. диференцирано заплащане: Парите, които постъпват от Министерството, са на база брой деца в детска градина. Разпределението им между учителите обаче става по качествени показатели: точкуване. И се получава така, че най-ниско диференциран учител, без никакви странични участия, но от детска градина с претоварени групи /30-35 деца/, получава във финансово изражение повече от най-изявен учител, с участия в национални и местни прояви, но работещ в детска градина с групи с нормална посещаемост /20-25 деца/. На практика стимулираме стадното отглеждане, а не качественото обучение и въапитание …

  6. Maria Bedrova каза:

    Браво! Нещо наистина точно, ясно и вярно! Гордея се, че имам такива колеги!

Коментари са забранени.