В 22 реда: Все пак отгледахме гражданската вяра на Ловеч


lovech8Твърдяха , че граждански дух не вирее  в Ловеч. Не вярвах затова реших да го отглеждам – първо в себе си. Слещнах съмишленици и създадохме трибуна. Започнахме да говорим и пишем. Като граждани.  Появиха се последователи. Дадохме им шанс и подкрепа. Да бъдат граждани. И станаха.

Казваха, че в общинския съвет няма място за граждани. Не бяхме съгласни. Влязохме като граждани, държахме се като граждани и и ми казахме чао като граждани. Наричаха ни опозиция, а ние бяхме просто граждани. Когато се борихме срещу обирджийската концесия за сметосъбиране и извозване. Когато се противопоставяхме кметските глоби да бъдат плащани с граждански пари. Когато се възпротивихме срещу приватизацията на ловешката стоматология. Когато защитавахме децата и правото на младите да ползват своя младежки дом. Когато бранехме символиката, историята и гордостта на Покрития мост.  Успяхме навсякъде. Защото бяхме граждани и получихме подкрепата на  ловешките граждани.

Убеждаваха ни, че в политиката няма роля за граждани. Опровергахме ги. Ние бяхме първите граждани, които нахлуха в местната политика. И оставихме следа – местна, гражданска и доста трайна. Ние бяхме примера и вярвам, че окрихме път на промяната. Вече няма да бъдем самотни, защото политиката покани доказаните граждани, а младостта дръзна да сочи свои граждански защитници.

Вярваха, че в Ловеч няма бъдеще за гражданското общество и сбъркаха. Моделът се сменя и идва времето на гражданите. Този път гражданите имат шанса да изберат гражданите. Независимо, къде са ги поставили в листите Защото преференцията е за ярките, доказаните, обичаните и уважаваните. Гражданите! Утре ще бъдем повече и гражданите ще имат по-силно влияние върху местното развитие. Е, най-после ги отгледахме тези граждански кълнове, а това ме изпълва със задоволство!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.