Преди началото на учебната година: бъдещето на ловешкото образование изглежда трудно


394388d81curn-gif-425-176-cc-dri-bdgtql5zlea1ugtgcxtСамо седмица ни дели от началото на новата учебна година. Гледам денс поралагат нови съоръжения пред някои училища от т.н. тип повдигнати пешеходни пътеки. Повдигнати, повдигнати, колко пък да са пондигнати. Толкова, че шофьорите да не ги забелязват. Но не за пътеките ми е думата.Те са само доказателство как можем да изпълним закона без да свършим полезна за училището работа. За съжеление така се получи и с дейността на този вече отиващ си общински съвет. Съветът разполагаше с една решена на смели действия просветна комисия. В състава и личаха имената на Радослав Хитов, Доротея Цанкова, Емилия Ненчева, моя милост. На по-късен етап се включиха Владимир Кочев и Красимира Бочева. Все хора с професионални ангажименти или пряко отношение към образованието. Комисията си постави значими цели, но постигна недостатъчно малко. Безспорен успех е въвеждането на делегираните бюджети в детските градини, което промени философията на финансиране и даде повече мениджърски правомощия на директорките. Но в другите големи цели комисията бе системно препъвана.Трябва ясно да се каже – от администрацията и лично и най-вече от ресорният заместник-кмет Пламен Петков.

Всеизвестно е , че броят на децата намалява драматично. Първите класове са все по-малко, гимназиалния курс се „задъхва“ от липсата на ученици. В  част от училищата се обучават едва 200-300 ученика. Проблемът се задълбочава, но училищата са оставени да се „самоизяждат“ в битката за ученици. Изправено пред ужасяващ колапс образованието се нуждае повече от всякога от стратегия и реформиране. Точно стратегията бе една от най-амбициозните цели на образователната комисия в местния общински съвет. Комсията оказа значителен натиск за започване на разработване на такава стратегия. Започна процес на досадно протакане, но въпреки всичко в началото на 2014-та година вариант на стратегията бе представен и независимо от значителното разминаване в позициите на комисия и администрация, дадохме карт бланш документът да бъде представен на обществено обсъждане. Въпреки волята на съветниците и в съответствие  с типичния си управленски стил да си прави каквото намери за добре, господин Пламен Петков еднолично не допусна обсъждане на стратегията и практически бламира опитите за добри решения в полза на образованието. Добре известно е, че господин заместник-кметът разбира твърде малко от образование и вероятно затова не осъзнава пагубното влияние, което негово управленско бездействие нанася на образованието. Бе пропуснато страшно много време и дори да бъде максимално добронамерен един нов общински съвет не би могъл да разработи и приеме стратегия за образованието пред  края на 2016-та година. Демографските данни са безпощадни и сочат, че към началото на учебната 2017-та година липсата на ученици вероятно ще събори  поне едно училище. Един от най-тежките резултати, които ще ни навлече  политиката на саботиране на реформи в образованието, осъществена от отиващото си местно управление. Всъщност отказът от стратегия заплашва значително по-силно бъдещото развитие на образованието защото:

  1. Не обвързва образованието с демографските реалности и икономическите нужди на общината. През следващите години паралелките ще бъдат все по-малко, училищата ще трябва да се издържат с крайно недостатъчен брой ученици и следователно финансови субсидии. Гимназиалното образование ще съществува в непримирим конфликт между училищата, а подготвяните специалисти няма да намират реализация и следователно няма да съдействат за икономическото възраждане на общината
  2. Упоритото нежелание на администрацията да направи справедлива транспортна схема ще поставя децата в условия на дискриминация и недопустим административен натиск. Със сегашната схема за извозване на ученици само от определени училища се ограничава свободното право на избор на родителите и достъпа до равни условия за образование.
  3. Ще продължава етническата дискриминация на децата. Настоящата политика на сегрегиране на ромските деца в училища-гета ще възпрепятства интеграцията на растящия брой ученици от малцинствен произход като ги лишава от равен достъп до качествено образование.
  4. Оставяйки повечето училища да бъдат слаби и вгледани в оцеляването си местната власт води неосъзната политика срещу качеството на образованието, защото с бедност и недоимък не се постига високо ниво.
  5. Липсата на стратегическа визия допуска разделяне в една малка група от големи и стабилни училища и една голяма група от силно затрашени за бъдещето си училища. Конкуренция практически не съществува.
  6. Бедниите и слаби училища ще изостават все повече от съвременните тенденции, защото не разполагат с ресурс за модерен учебен процес

Истината е, че тази учебна година ловешките училища ще започнат с най-малкия брой паралелки и най-малкия брой ученици в последните няколко десетилетия. Тенденцията е ясна и тя чертае агония, ако училищата бъдат оставени на собственото си оцеляване. Реформи и решителна стратегическа визия са повече от наложителни. Тази администация няма воля за това. Образованието е сектор, който не търпи популизъм и безразличие. Който и да спечели следващите избори трябва да направи решителна промяна. Секторът се нуждае от нов ресорен отговорник, който да разбира от образование и способен да сформира административен екип, решен да реформира, стабилизира и развива просветния сектор.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, образование. Запазване в отметки на връзката.