Без шедьовъра на Фичето нямаше да има историята, легендата и днешния покрит мост. След него всички чертаят в рамките на гениалната му идея!


mostlovech1Прочетох известен архитект да нарича спора за Покрития мост политически. Също и огорчението му, че решението „да се опакова с ламперия“ моста, взето в кабинета на Людмила Живкова се подкрепа от демократични формации. От седмица се чудя, докъде може да стигне перверзната демагогия, решена да вкара антикомунистически ракурс в желанието да се белоса моста. Зя гаврата на татовата дъщеря с моста писа до Общински съвет и един граждански комитет.  Всъщност, господа, това се нарича политизация – да опаковаш гадната, дървена визия на моста в тоталитарния вкус на фамилия Живкови. Ама що чак сега се сетихте и къде бяхте тогава. Сигурен съм, че днешните отрицатели на комунистическата гавра тогава са били апологети, здравословно поведение за всеки живял в съзвучие с властта в онези години.  Хора, които обевидно не само добре помнят, но и живеят в онова време. Заблудени в убедеността си, че всяко административно решение е право и неспособни да проумеят смисъла на гражданското общество.

Спорът за външния вид на Покрития мост никога не е бил политически, нито пък е предизборно съзаклятие срещу блестящия управленец Казанджиев. Спорът сигурно е поколенчески, защото младите масово защитават днешната визия и определено е граждански, защото разноцветие от политически пристрастия застава зад тази кауза. И само глава, заразена от преддесетоноеврийски догми може да съзира политически комплот. Между написаните редове се прокрадва  и внушение, че зад днешната защита се крият профански позиции на технически неграмотни хора. Няма съмнение, че архитектите са компетентни хора, но именно заради това всеки от тях е в състояние да направи изящно творение с всякакъв външен вид. Сиреч не е нужно мостът да е бял за да е технически добре изпълнен.

Спорът е за историята, символите, достойнството и гордостта на един град. Тук младите хора се ориентират доста по-добре. Вероятно защото техните позиции не са мотивирани от лични приятелства, пари или лобистки контакти. Те са водени от доста по-прозаични неща като обич и памет. Обич към историята на онази прекрасна алтънена „Вароша“ с нейния неповторим архитектурен чар и исторически легенди. Една от тях е за Фичето, самоукия гений, който направил първобраза на шедьовър, без който нямаше да има днешния Покрит мост. Хайде да се смирим малко, арх. Олеков просто е чертал в рамките на гениалната идея, завещана от дряновския майстор. И така наречената от политическите хамелеони „людмиложивковска гавра“ всъщност е завръщане към първообраза на шедьовъра, превърнат в символ на града ни. Това вече се нарича памет, чувствителността да се поклониш на хората и идеите, от които започва историята, легендите и символите.

Та точно тези легенди и история искат да заличат хората, подписали предложенията на неправителствената организация „Граждани срещу насилието“. Затова утре ще поискам да чуя господин Казанджиев, дали е част от сценария на заличението, започнал с предложението да белосаме моста и завършващ с безумното хрумване на мястото на името на Фичето да сложим табела с това на арх. Олеков. За да се знае, кой е построил покрития мост на Ловеч, както пише в родотстъпничското писмо на споменатата организация.

Разбрах, че днес на кафе-рандеву кветът Казанджиев заявил, че мостът не му е приоритет за разлика от болницата. Очаквам утре, на заседанието на Общински съвет, да докаже думите си. Просто е, достатъчно е да приема гражданската воля и да оттегли предложението за референдум по въпроса. Така ще спести напразното харчене на предвидените лично от него в план-сметката на референдума 88 000 лева. С тези пари може да се помогне нещичко на болницата. Или пък да бъдат похарчени за решаване на някои от другите общински проблеми, които са повече от месеците, през които е управлявал Казанджиев. Идеята за този референдум е мъртво родена. Нито ще събере нужната по закон активност, нито ще помири страстите. Пари, похарчени всуе за лично его и ината да признаеш поражението от ловешките граждани.  Всяко по-нататъшно упорство за белия мост и обяваването на референдум точно преди старта на предизборната кампания, би превърнало Покрития мост наистина в политическа тема. А този, който го вкара в предизборни дебати ще отнесе гражданските камъни. Защото референдум наистина ще има, но на 25-ти октомври.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.