Почит към жертвите на тоталитарната лудост и покаяние, че ги забравяме!


1292584340_1Няма по-безмислена смърт от тази в името на безчовечна идеология. Човешката история не помни повече жертви от тези взети от тоталитарните режими. На 23-ти август 1939 година си стискат ръцете двете най-зловещи тоталитарни идеологии – нацистката на Хитлер и комунистическата на Сталин. Външните министри на двамата сатрапи подписват останалия с печална слава в историята договор „Молотов-Рибентроп“. Договорът е прокламиран като документ за ненападание, но в секретен протокол към него са описани зоните на влияние, които двете тоталитарни държави няма да си оспорват. Първата жертва на зловещия съюз е Полша, практически унищожена и поделена между Сталин и Хитлер още през септември. Така пактът практически поставя началото на Втората световна война, превръщайки през следващите години Европа в бойно поле. След края на войната един от нечовешките режими ще бъде унищожен, но другият, този на сталинисткия Съветски съюз, ще триумфира повече от четири десетилетия, хвърляйки в ужас, терор и безправие милиони хора от Източна Европа.

По инициатива на Европейския съюз от няколко години 23-ти август е Ден за почит към жертвите на тоталитарните режими. От три години този ден се отбелязва и в България. Само, че тихо, с някоя кратка статия във вестник или плахо отразена акция пред паметник  на жертвите. България е сред малкото държави, пострадали и от двата уродливи режима на двадесетото столетие. Страната е въвлечена във войната в съюз с Германия и дава жертви заради амбициите на Хитлер. Съветската диверсия създава бойни групи и партизански формирования, от които падат жертви в сблъсъка с държавната власт. Естествено в полза на чужди интереси. След края на войната тези интереси са наложени с жестокия сталински ботуш, а България за четири и половина десетилетия ще бъде превърната в послушен сателит на Съветския съюз. Четириридесет години, в които българският народ ще даде хиляди физически, морални и духовни жертви. В България жертвите на тоталитарния комунизъм със сигурност превишават броя на жертваните в името на нацисткия хитлеризъм. Хиляди са убити от т.н. „Народен съд“, много повече са погубените без съд и присъда в месеците на свирепо налагане на новата власт, време без закон и правила, отприщило класова злоба или просто долна човешка страст. Стотици ще загубят живота си в комунистическите лагери, хиляди ще излезат от там осакатели, болни, със смазани души и унищожено достойство. Цели фамилии, които са били икономически и интелектуален цвят на българската нация ще търпят морален и психически тормоз заедно със своите деца и внуци. Свещеници ще бъдат унижавани заради вярата си в Бога, адвокати ще станат хамали, учители ще бъдат изпратени по социалистическите строежи. Новата власт се саморазправя безпардонно с целия български предвоенен елит и го заменя с пролетарски илитерати. Хиляди български семейства, милиони българи са духовни жертви на тоталитарния комунистически режим. Нека не броим само убитите, защото опустошенията на комунистическата  власт убива много повече мечти, души и житейски перспективи.

Днес е ден на почит къв жертвите на тоталитарните режими. Ловеч обичайно мълчи. Знам, че Ловеч не умее да почита своята история, та само преди ден беше поредната годишнина от Осбодеждението на града. Сталинисткият комунизъм смазва Ловеч. „Народната власт“ е наложена с жестокото физическо и духовно унищожение на стотици ловешки нотабили. Потресаващите спомени са закопани в масови гробеве, местата на които почти никой вече не помни или бродят като призраци на страданието, жестокостта и свъртта между скалите на изоставената кариера „Слънчев бряг“. Скоро ще станат 26 години, откакто България се отрече от комунизма, но омертата на комунистическото мълчание не е нарушена. Няма извинение, няма покаяние, няма признание. Косвени жертви на тоталитарния комунизъм. Души без срам, сърца без състрадание, очи без сълзи. Поколения пораснаха в комунистическите години без да знаят за жертвите. Още едно съзря през последните две десетилетия без да научат истината за печалната история. Също косвени жертви без памет за историята и човешка оценка за добро и зло.

Днес е ден за почит на жертвите на тоталитарните режими. Физически, духовни, морални. И косвени. Имаме нужда от подобни дни, защото не бива да затваряме зловещите страници на историята. Поне докато не ги прочетем в оригинал.

  1. PS. В началото на година общинският съвет гласува предложение за реабилитиране паметта на една от най-емблематичните жертви на ловешкия лагер на смъртта – Сашо Сладура. В решението бе записано, че ще се постави паметна плоча на скалите в кариерата, а през тази есен ще се организира първо издание на ежегоден джаз фестивал в негова чест. Всичко остана само в протоколите. Популисткото отношение към неудобното минало е още една косвена жертва на комунистическото морално опустошение.
Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.