Между обсебени и усмихнати


77302c2002.jpg

77302c2002.jpg

Животът поднася избор и знаци. Сигурно всеки ден. Рядко ги виждаме. Случи ми се преди няколко вечери. Една от тези странни вечери, в която всеки час зарежда различни емоции. Първо тягостни, гръмогласни, мрачни, съскащи от задавено его.  После лъчезарни, мили, искрени, усмихнати и топли.  Първият час бе отровен с традиционните пороци на политиката. Вторият час бе благословен от случайни срещи с мои бивши ученици.

Политиката, емоционална хиена и страстна обсебия. Криво огледало, в което всеки се вижда значително надраснал човешкия си ръст. Арена на себелюбие, незаситени амбиции и алчно очакване. Там хората съскат, защото виждат в политиката тунел към благинките. Тунелът е тесен, а мераклиите много. Страстите свистят, атмосферата задушава, а думите са хлъзгаво коварни. Там не представят референциите на личната история, просто яхат някоя политическа вълна, убедени, че им се полага. Рядко се сещат, че авторитет и обществено уважение се печелят и не са опаковани в собствените амбиции. Егото  не признава учтивост, не следва принципи и не работи за обществена кауза. То тича към тунела задъхано и самовлюбено. И зарежда часовете с мрачно настоение.

Децата, дори и пораснали в тях има толкова искреност и чистота. Онази вечер срещнах може би три или четири, завършили по-различно време. С някои размених по десетина изречения. Други просто ми подариха усмивка и топъл поздрав. И сякаш заличиха натрупаната негативна страст. За тях, порасналите деца, е важна точно личната история. Спомените от съвместно преживяното. Техните усмивки са заслужени, а уважението спечелено. Във всяка среща с тях има зрънце благодарност и обич. И смисъл, толкова много смисъл от изживените години, положените усилия, казаните думи, инвестираните чувства. Които след време се връщат с добавената стойност на усмивката или топлото приятелство.

Децата, с които ме свързва минало и сантименти и политиката, която ме спохожда с първичния интерес на осребрените в бъдеще интереси. Децата, с които имаме спомени за споделяне в излишък и политиката, която иска да ме накара за споделям оскъдни мечти с изобилие от замечтани. Децата, които само с една усмивка ми припомнят смисъла и политиката, която със страст и дума ме отвращава. Притиснат между два толкова контрастно заредени часа си задавам риторичен въпрос. Не ми ли стига смисъла, онзи истинския, в който съпреживяваш няколко години и получаваш разтапяща усмивка до края на дните си? И какво, по дяволите, правя в тази политика, където всяка промяна е илюзорна, защото тя, политиката, се практикува предимно от хора материално гладни и рядко духовно заситени. Отговорът е прозаичен – ако си тръгнат отвратените, остават само отвратителните.

А иначе смисленият живот безусловно е онзи на усмивките, порасналите деца и съпреживяните с топлота и уважение спомени!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.