Минчо, опитай се да бъдеш ловчалия!


image

Уважаеми Кмете,
Господин Казанджиев,
Минчо,
Струваше ми усилия да се откажа от изискания етикет на официалното обръщение и да премина към фамилиарния тон по-присъщ за разговор между приятели. Съвсем не позирам, ние никога не сме били приятели, но времето, което кръстосва пътищата ни достатъчно дълго,  ни направи добри познати, които умеят да уважават човешките качества на другия. Възползвам се от онзи непринуден тип поведение, който ти често демонстрираш, когато камерите са спрени, микрофоните изключени, а секретариатът е затворил тетрадките със стенографирани записи. Там, зад кулисите на официалната политика,  ти винаги подканяш да си говорим като мъже и хора, а не като актьори от досаден политически театър. Макар никога да не съм считал участието си в политиката като наизустена роля, не възразявам да говорим по човешки, защото когато разоръжим речта от идеологически догми и партийни амбиции по-лесно намираме сговора.
Минчо,
пиша и подписвам това писмо с името на човек и ловчалия. Свалям официалните лампази на общински съветник и войнишката дреха на партиен активист. Дори не искам да се подписвам гражданин, защото тази дума бе превърната в параван, зад който се крият лични амбиции и се оправдават непочтени управленски решения. Подписвам се като един от онези тридесет и четири хиляди (според официалната статистика), които все още не са хванали пътя на накъде, а уплашено се мъчат да опазят светлинка в догарящото пламъче на надеждата, че потъмнялата „алтънена“ дреха на Ловеч отново може да блесне, а с нея да разцъфне и възрожденската убеденост, че под Хисарлъка може да живееш почтено и заможно.
Минчо,
знаеш, че следя с внимание и участвам с душа и сърце в процеса по т.н. саниране на ловчанската емблема – Покрития мост. Няма да предъвквам лични съображения. Моите аргументи са написани, изказани, прочетени, одобрени или отхвърлени според принадлежността към някоя от страните в спора. Съзнавам, че темата се появява в неудобен момент и поляризира обществеността. Но нима си очаквал нещо различно? За всеки роден в Ловеч Мостът не епросто символ или късче гордост, той е зрънце вяра, идентичност, местен патриотизъм. Както Левски, възрожденска Вароша, Хисарската крепост. Мостът, Апостолът, Романтизмът на Възраждането, Ловешкият мир са като вечно туптящи сърца на местната и българската история. Когато посегнеш на тези сърца започва да кърви цялата общественост. Не го ли разбираш вече?
Минчо,
След всичко прочетено през последните седмици спорът за новата бяла или стъклена одежда на Покрития мост избледнява и губи енергия в сравнение с възмущението, което се надига срещу експертните наемници, зад които се криеш. Никой не може да ти навреди повече в сравнение с циничните думи на арх. Шаханова. Знаеш ли какво значи да кажеш на обичащия своя град ловчалия, че това не е мостът на Фичето и той не представлява културен паметник? Означава да ги стиснеш за сърцето. Хората в Ловеч обичат моста си точно като наследник на шедьовъра на дряновския майстор и го показват с патос и убеденост, като да е паметник на културата. В целия нормален свят съчиняват приказки и съживяват застиналата история като и добавят магия. А ти размагьосваш историята. Какво мислиш  искат да видят туристите, за които бленуваш в програми и интервюта? Един модерен мост или съхранена история? Какво искат да чуят? Романизирания разказ за вдъхновението на уста Кольо или разочароващия факт, че група самовлюбени архитекти са упражнявали творческото си плагиатство на място, където някога е строил Гения. Знаеш ли, че огромна част от българските и чуждестранни гости не знаят тази досадна подробност, че всъщност днешния мост не е оригинал, а опит да прилича на творението на Фичето? Е, усилията на твоите кресливи придворни архитекти и софийските наемници вече са тиражилирали толкова обилно тъй важната за теб и тях истина, че всеки средно интелигентен мераклия да посети Ловеч ще бъде убеден, че този мост е нищо не струваща имитация (иначе щеше да е паметник и нямаше да е толкова лесно да бъде преоблечен по капризния вкус на няколко архитектурни нарциса). Ето това се нарича блестящ опит да превърнеш историческата поезия в кабинетна проза. Ще ми се да мисля, че скрит зад вулгарните думи и алчните помисли на твоите наемници въобще не съзнаваш какви вреди нанася тази парвенюшка дискусия върху бъдещето на местния туризъм. Ти вече дероманизира моста! Дискредитира една от ревниво пазените тайни на историята! Ще призная, че ако целта е да убиваш ловешкото самочувствие и памет, едно от най-успешните средства е да реализираш  вманиачената идея на твоите придворни архитекти. Днешният мост, дори да не е оригиналният, е наследник по външен вид и послание на възрожденския ловчански дух. Той е връзката между бароковия комплекс и достолепието на стара „Вароша“. Може би тук е мястото да ти задам един все по-напиращ на езика ми въпрос. Къде е чарът на историята – в съхранената визия или в модерния и еклектичен прочит на егоцентрични архитекти, вторачени в историческите анали, където мечтаят да видят записани своите имена? Дали пък не подсказваш отговора скрит зад т.н.  експертно бръщолевене на платени преторианци. В софизма на твоя идеен адвокат арх. Шаханова е квитесенцията на твоята представа за история, местна гордост, туризъм. Софийският авторитет надменно ни казва, че това е „само мястото, където е бил моста на Фичето“. Така е, Минчо.
Крепостта е само мястото, където някога е подписан Ловешкия мир. За други би била българска светиня, но за теб е място за атракции, брачни шоу продукции и пълно заличаване на автентичност и дух. Затова вместо ежегодно да се прекланяш пред героизма на предците, донесли Ловешкия мир, ти суетничиш в пъстроцетното наметало на велможа в бутафорен ритуал върху руините на едно средновековно светилище. От гледна точка на историята и вярата, това е чалга, Минчо, повярвай ми. Къщата на Латинеца е само мястото, където Левски се е крил и чертал планове за въстание и свобода българска. Затова е изоставана, празна, безпаметна, ограбена, загиваща, ничия. Затова два пъти в годината четеш патетични слова в каменните нозе на Апостола, но не смееш да погледнеш двадест метра наляво, където още шумулят тихите стъпки на живия Левски. Вароша е само мястото, където преди столетие е процъфтявал алтънения Ловеч. На други места, например Трявна, Арбанаси, старите части на Велико Търново и Пловдив, с вдъхновяващо старание, страст, любов и ревност пазят архитектурните образци непокътнати, възрожденските комплекси са истински ансамбли на застиналото време, дух, традиция, история. Твоята „Вароша“ е безвкусица от стилове, избледнял исторически негатив на онова чаровно време и изнемощяла от административни изнасилвания традиция. Може и да я мислиш за ловчанско знаме, но не виждаш дупките оставени от циничните помисли на хора, като арх. Шаханова и твоите неуморими слагачи. Нарачим я твоята“ Вароша“,  защото ти я направи такава дрипава. Нима ще отречеш, че по твое време се рушат безнадеждно исторически сгради, но твоята администрация не предприема мерки, че се свалят маркери на историческа и културна памет, а няма санкции, че се подменят традиционни елементи на архитектурния стил с модерно строителстово, а това се одобрява от твоите експерти – писмено или с мълчаливо съгласие! Ето това ни казва със своите надути думи призованата от теб арх. Шаханова – там някога е имало нещо, но то вече не съществува, затова ние ще направим това, което сме си наумили. Майната и на историята, майната и на традицията, майната и на мухлясалата ловчанска гордост. Абе майната им на тези тесногръди, ретроградни и дребнаво вгледани в миналото ловчалии.
Минчо,
знаеш, че има решения, за които си получавал безусловната ми подкрепа. Но има идеи, за които никога няма да стиснеш  десницата ми. Посягаш твърде лекомислено на историята, духа, символите на този град. Само една гордост остана да обитава душите на хората от все по-бедния и празен Ловеч.  Преди да посегнеш към тази ловчанска гордост  трябва да си убеден, че и добавяш основания. За съжаление това, което правиш отнема гордост. Уповаваш се на грешни съюзници. Алчността няма сърце за да обича, няма душа за да се гордее, няма памет за да помни. Алчността е нагла, цинична, безчувствена и безотговорна. Ти в качеството си на кмет си призван да отговаряш. Затова престани да се криеш зад нахалните експертни мнения. Излез и се изправи с лице срещу общността и кажи твоето мнение. Ти си избран за да управляваш, и ако тази промяна е твоето решение, обяви го. Хората ще те разберат, а отговорът ще чуеш през октомври. Може да е с аплаузи, можи да е с дюдюкания. Уверявам те, че е недостойно да криеш страха си от обществената реакция зад студените мнения на експерти-наемници. Те се отчитат само пред банковите си сметки. Ти, обаче, си отговорен пред хората.
Минчо,
никой не стои на върха вечно. Помисли за това, което оставяш в историята. Тя помни съзидатели и заличители. Историята  слага епитети само на главните герои, никога на дребните персонажи, които са ги подвели. Не помни и подбудите, били те от глупост, егоцентризъм или порочност. Иска ми се на финала да те помола нещичко. Опитай се поне за малко да бъдеш истински ловчалия. Знам, че не ти е лесно, защото си с присъдени корени и нямаш спомени от щастливите детски дни под моста или край една по-истинска „Вароша“, но все пак хората дванадесет години ти делегират тази отговорност. Да бъдеш ливчалия.
Моля те зад политическите кулиси, при спрени камери, изключени микрофени и затворени книги със стенографски записи. Моля те, както ти казваш, като мъж и човек!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.