По-сериозно със Слави Трифонов


slavi_trifonov2Слави Трифонов хвърли ръкавица. Музиката е пряк и сигурен път към емоциите на хората. Всеки, който умее да слуша и обича музиката го знае от свой опит. Първо идва ритъмът, после посланията, за този, който има сетива да ги чува и разбира. Ухо за послания, обаче, има рутинирания меломан. Младостта другарува с  развлеченията и удоволствията. За нея музиката е купон, страст, екстаз, покушение срещу задръжките.

Поколенията на ранния български преход и късния обществен разпад живеем в паралелни реалности. Ние, които бяхме млади през 90-те живеем като самодостатъчни и някак херметически затворени в своя ценностна черупка. Като хора със забодени в ушите слушалки, от които струи обожаемия още от нашето тийн време рок, поп или пънк. Те са поколение, отгледано с други ценности, по-скоро без ценности. Те не познават табута и са пораснали във времена на лъжа, морални извращения и насилие. Те са готови да пикаят на принципите, защото разбират живота като купон и достъпни удоволствия – евтина дрога, евтина мацка (пич), евтина водка. Те харесват чалгата и рапа, не знам, дали заради ритъма или заради кефа да мислиш и говориш цинично. Ние ги считаме за изпростели и деградирали. Те нас за мухлясъли и лузъри. Ние доживяваме живота си, те го започват. Ние се отегчаваме от лъжата, те нямат нищо против  да танцуват с нея. Те са хората, които все повече ще определят посоката в нашата объркана държава. Те са обществена ниша, която нараства всяка година. Поколението между 15 и 30.

Заради професията всекидневно пребивавам в техния свят. Като всяко поколение те имат своите музикални обсесии. Те харесват чалгата, но обожават Слави Трифонов. Не всички, разбира се, но поне четири пети от тях. Всяка негова песен е като емоционален детонатор, способен да взриви претъпканата зала на училищния фестивал или да накара двеста абитуриенти да затанцуват в първичен екстаз върху столовете и масите на представителен ресторант. Преди пет години с концерт на Трифонов бе ознаменувана поредната титла на Литекс. Футболистите не можаха да си получат купата, защото хиляди непълнолетни фенове на  неговата музика като истинско стадо бизони прегазиха терена за да се домогнат до по-добри места пред сцената. Трифонов  не е нито само, нито точно чалга. Той е почти социален феномен за това младо поколение. Убеден съм, че всички топ силиконки на „Пайнер“ не могат да съберат и половината от аудитория на Трифонов и „Ку-ку бенд“. На общата вечер в Холандия от последния училищен обмен шестнадесетгодишна девойка много държеше домакините да чуят най-важните за съдбата и историята на България песни. Всички в изпълнение на Слави Трифонов, макар че ставаше дума за „Йовано , Йованке“ и „Райна Попгеоргиева“.

Преди седмица Слави Трифонов заяви, че през септември започва подписка за референдум и промени в изборното законодателство. Като протест срещу наглия отказ парламентът да се съобрази с волята на 570 хиляди подписа на българи. Един нашенски  Робин Худ захвърля микрофона и се мята върху политическата вълна. Усмивките са неуместни. Защото души и уши, отворени за популистки послания в изобилие. Тази болест вече се е разпространила извън кастата на най-ниско интелигентните. Онзи ден четох постове на доста интелигентен, но нездравословно влюбен в ЦСКА млад мъж, който оживено обсъждаше с приятели, дали проектът на Трифонов не е алтернатива на потисническата политика на Борисов в т.ч. и към ЦСКА (в конкретния случай вината на Борисов е, че просто настояваше ЦСКА да си плати задълженията към държавата). Месиите имат здрава почва у нас. Знаем го от опит. Янев, Сидеров, Симеонов, Бареков, все медийни герои, които хиляди популистки последователи направиха политически легитимни. Подобно на Трифонов те имаха гарантирана медийна трибуна, но никога не са разполагали с подобна харизма. Слави Трифонов има умен сценарен екип, отлични музиканти, способни актьори. За него не е проблем да прави от шоуто политика и от политиката шоу. В музикалните му интерпретации има всичко, което би докоснало популистки струни в душите – от патриотизма и болката по Македония, през отвращението и сарказма към българските политици до позата на жертвата, преследвана, защото разкрива  неудобни истини. Той говори директно и на ръба на вулгарния изказ. Изглежда успял и богат, въпреки държавата и вън от политиката. Владее до съвършенство умението да се вживява в ролята на морален ментор на нацията. Има огромна аудитория и силно влияние върху младото поколение. За него не е проблем да събере хиляди, невъзможни за който и да е друг в страната. През пролетта напълни до краен предел зала „Армеец“, през юни разпродаде буквално за часове над 50 000 билета за стадион „Васил Левски“. Досега това бе постижимо само за светила като Мадона, АС DC, Бон Джоуви. А, да и Лепа Брена в началото на 90-те, но даже и тя е от калибър,  далеч по-голям от този на родните звезди. Спомням си с каква гордост мои млади  фейсбук приятели публикуваха преди месец снимки на билетите си за семпеврийския концерт на Слави. Истинска психоза. А когато си сляпо влюбен не е трудно да следваш, естествено сляпо.

Някога Любев Дилов-син казваше, че „подкрепата на „Каналето“  струва страшно много морал или страшно много пари“.  Съмнявам се, че заявения проект на един от хедлайнерите на някогашното „Канале“ Слави Трифонов ще се зарежда само с енергията на морала. Въпреки това не подценявайте Трифонов. Някога „Каналето“ постави началото на бунтовете от 1997-ма. Да, от онези години мина доста време, но има и по-модерни примери. Вижте Пепе Грило и не бъдете толкова пренебрежителни към Слави Трифонов.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.