Дълго ще следваме инфантилите, докато не се научим да признаваме нотабилите


oo_1025936В разговор с приятели преди вечер припомних мисъл на гръцкия писател Никос Диму, според който „ ако съберете десет гръцки интелектуалци в една стая, всеки от тях ще се опита да превърне останалите в аудитория“. Феноменът не е само гръцки, той е и балкански, защото ще получите същия анекдот, ако затворите десет нашенски интелектуалци. Всеки от нас има компетентно мнение по всеки въпрост и по всяко време. Мнение самодостатъчно и окончателно. Колата се движи напред, когато не я теглят орел, рак и щука. Съгласието е изкуството да слушаш и чуваш и чуждото мнение. В друга дискусия се заговорихме за еснафа, така добре описан от Иван Хаджийски. Столетие по-късно еснафското занятие не съществува, но еснафския дух и начин на мислене не ни е напускал. Хаджийски казва, че еснафът те вижда отвъд плета на двора си, не се интересува от каузи, в които не може да спечели и рядко харесва чуждото.  С малки корекции така можем да опишем съвременния българин и естествено ловчалия. Любовта към собственото мнение и своя образ в огледалото са бичовете, с които  се самонаказваме да живеем лошо и сърдито. Те свистят ненавистно към всеки, който изглежда различно от обожаемия образ от огледалото.

Еснафският светоглед е най-разрушителен в обществените отношения. Ние по-дефиниция не харесваме публичните хора. От завист, от ревност, от глупост или просто защото в огледалото виждам един по-достоен човек за светлината на прожекторите. Вземете, който и да е местен сайт и прочетете 2-3 дискусии. Ще ви поздравя, ако откриете поне две изречения с позитивни мисли. Порой от негативни страсти, злобни мнения, обидни квалификации. Разбира се под анонимната сянка на псевдонима. Няма местна публична персона, която да не е окичена с подобни оценки . Няма значение, дали са партийни или обществени фигури, с леви, десни или центристки убеждения, няма значение професията, религията, етноса…  Тези хора не са харесвани по дефиниция. Няма нищо общо с политиката, професията, ориентацията. Далеч по-простичко е. Тези хора са по-грозни от образа, който виждаме в огледалото, а техните мнения са по-глупави от тезите, които кънтят в главите ни.

Мазохистичен е този навик да се моразправяме с всеки, който попадне в светлината на прожекторите. Низка обществена и човешка култура. Нямам нужда да те гледам и ти си маскара като другите, не искам да те слушам, защото не си по-умен от мен. Честно казано не разбирам удоволствието да отъркаляме всички в една и съща лепкава кал. Защото покрити с кал всички изглеждат еднакво мръсни. Тогава всеки образ в огледалото е по-хубав. Само, че калните не могат да водят общността. Самовлюбените зад огледалото също.

Има много формули за успешни местни общности, но всички те са открити от качествени хора. Ето това не можем, обсебени от еснафска страст и балканска мнителност. Да отриваме, налагаме и следваме качествените личности. Слабост, която ни обрича на застой, униние и озлобление. Тази слабост се експлоатира много добре от всяка политическа партия. Вместо силни и морални личности ни предлагат послушковци със съмнителни интелектуални и нравствени качества. После ние ги избираме, защото от взиране в огледалото и  търкаляне в калта са закърнели рецепторите, с които разпознаваме качество и имитация. Избираме анонинмници, чието единствено достойнство е верността към партията или лидера. Полсле те се държат като слуги на този, който ги е номинирал. Изкарах два мандата в местния общински съвет, който трябва да е орган на нотабилите, но е събрание на инфантилите. И в двата случая ми се налагаше да работа с над дузина подобни слуги. Архивите могат да докажат, че почти половината общински съветници само са настикали бутончета и не са взели думата нито един път за четири години. Просто дефицит на интелект и мисъл. Но пък излишък на самочувствие.

Изумително е, че ни дразнят хората с мнение, а толерираме безсловестните и продажните. Само зрящите виждат пътя, слепите оставят да ги водят. Докато сковани от завист, ревност, злоба, егоизъм, тщестлавие или глупост подритваме в калта зрящите, ще следваме слепи слуги и ще се търкаляме в същото блато.

Докато пишех горните размишления се сетих за един стар виц. Седялна гарата в София позастарял шоп и разглеждал ококорен пъстрия свят. Минал млад мъж с дълга коса и шопът възкликнал учудено „Я па тоя“. После минало младо момиче с къса пола и веднага било наругано с възгласа „Я па тая“. После погледът на шопа се плъзнал към млада двойка, която без свян се целували на една от пейките. Шопът ведната направил морален коментар „Я па тия“. И докато морализаторствувал наляво и дясно влакът заминал. Шопът разбрал факта едва, когато се сетил да погледне информационното табло. Искало му се да напсува собствената си глупост, но изпуснал само едно многозначително „Я па я“. Та така и ние, дълго ще пропускаме да се качим на влака към по-добрия живот, докато осъждаме всеки, само защото не прилича на образа в огледалото.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.