Виж Трявна и заплачи за „Вароша“


image

Сравнително често ходя в Трявна. Малката площ на България и централното място на Ловеч правят нашият град почти съседски за куп  атракции и уикенд дестинации. До Троян, Тетевен, Априлци, Плевен, Севлиево, Габрово  се стига за едно кафе време. София,  Пловдив, Русе са на два часа трансфер… Толкова опции за уикенд разходки. Избираш дестинация, палиш  и докато климаникът  охлади купето вече си пристигнал по назначение.

image

Вчера  избрах Трявна. Виждал съм я всякак – зимна и лятна, бяла и зелена, мъглива и слънчева. Винаги ме вдъхновява, очарова, успокоява. Последния път, когато посетих града писах статия за планината, която ражда хора и полето, наплодило тикви.  Днешната тема е продължение, но с още един слой тъга от видимо „порастващата“ Трявна и унизително западащия Ловеч. Надявам се всички знаят, че Грявна е три пъти по-малък град от Ловеч, разбира се по данни на националната статистика. Макар и двете селища да са наследници на едни от най-будните градове, Възраждането изглежда не си е тръгвало от Трявна. Като че ли Балканът е предпазил градчето  от нашествието на плодовете на полето.

image

Истинският чар на Трявна е в малкия, но кокетен център, някак естествено преливащ в  старата и знаменита част на града. Подходът към занаятчийска Травна превежда през  два семпло организирани, но въпреки това пленяващи от пръв поглед площада. На единия достолепно  седи Петко Славейков и като някогашен местен даскал гледа строго съвременните потомци. Чудната цветна градина зад гърба му е истинско пиршество за сетивата. Вторият площад е организиран около спретната сграда на местната общинска администрация. По някаква странна асоциация общинският дом ми заприлича на онези вдъхновяващи кметства, които виждах в холандските градчета.Просторният площад, на който е разположена и местната читалищна сграда привлича погледа ми с безупречна чистота, подреденост и зеленина. Неволно се вгледах в плочките с надеждата да открия някоя счупена и да оправдая занемарата около ловешката община. Както се вика ударих на камък, ама здрав.

image

Духът  на Трявна е в старата възрожденска част, която архитекруно напомня на нашата „Вароша“. Но само толкова. Който види спретната, пълна с живот и емоция  стара Трявна, неволно ще изпита тъга по възрожденския архитектурен комплекс на Ловеч. Занаятчийския дух обсебва сетивата още пред  каменния мост над Тревнеска река. Над многобрайните магазинчета и дюкянчета са поставени резбовани дървени табели с характерните за живота по онова време надписи „ Кафеджийница“, „Страноприемница“, „Гостилница“, „Бакалия“, „Дюкян за цветя“. Подобни ремарки, препращащи към атмосферата на вехтото време са изключения за нашата „Вароша“. Разбира се идентичия вид на тревненските дюкяни е общинска политика и единно изискване към всички търговци и занаятчии. Това личи и от архитектурния облик на цялата стара част. По протежение на занаятчийската  улица видях само две къщи, които се отличават от възрожденския  стил. На няколко места видях как към автентично запазената фасада, великолепно вписана в ансамбъла на улицата,  е залепена къща с по-модерно строително изпълнение. Няма как да не противопоставя на архитектурната еклектика във  „Вароша“, отдавна загрозена от съвременните къщи на ловешки новобогаташи, естествено с одобрението на местните общински архитекти. На много от къщите в Трявна са поставени табели, гордо свидетелстващи, че са паметници на културата с история от средата на 18 век. В нашата „Вароша“ недобросъвестни собственици  свалят подобни табели без да бъдат санкционирани от местната власт. В нашия стар комплекс е пълно с частично или полуразрушени къщи. Видими са за всеки турист в тясното пространство между ловешката крепост и улица „Васил Левски“.  В Трявна видях само една поразрушена от времето къща, но толкова деликатно обгърната с широка платна, че дори не привлича туристически погледи. Иначе за всяка от най-старите къщи са положени нужните усилия за да изглеждат в задоволотилено състояние.

image

Спомням си колко пъти сме давали за пример на нашия кмет тревненската занаятчиска улица. Дюкянчета, чиято дейност буди романтична усмивка у всеки турист – ножар, цървулджия, кожар, иконописец… Само майсторски работилници и занаятчийска стока. От години не можем да го постигнем на прочутия Покрит мост, който е 4-5 пъти по-къс от занаятчийската улица на Трявна. Там, в този балкански градец на никой от местната управа не е хрумнало да развали автентичния възрожденски дух в полза на някой местен мераклия да продава велосипедчета или китайски буклуци. Разбира се стара Трявна изобилства от музеи с разнообразна тематика. Всички широко отворили врати сякаш гордо да покажат завидния ред и хармония, в която ги поддържат. Даскаловата къща е един от архитектурните шедьоври на града. Посреща ме просторен, великолепно озеленен и респектиращо подреден двор. Нищо общо с дворовете на нашите етнографски къщи, където властва занемара и разрушения.

image

Не мога да пропусна и многобройните битови ресторантчета. Повече от десет щедро ме канеха да опитам от изболието български и местни специалитети. Съсредоточих  се да изброя битовите ресторанти във „Вароша“ и стигнах само до пет, част от които по екстериор и кухня далеч отстъпват на тревненските. Истинска наслада изпитах от „Шекерджийниците“ и „Кафеджийниците“, не толкова от рекламираните  „бабини глезотийси и вкусотийки“, колкото от очарованието да изпиеш едно кафенце прегънат върху трикракото столче и автентичната паралия.  А как  сме в Ловеч? Пак еклектика – сред възрожденския дух на Покрития мост те посреща модерния стил на „Какао“ и „Червеното“ или ориенталската атмосфера на обновения вътрешен двор на Орбитите. В Трявна видях и доста магазинчета за местен трикотаж, превърнали се в поминък на доста малки фирми след западането на познатат от миналото „Лотос“.  Нещо, което не може да се каже за Ловеч, където не се появиха силни наследници на кожарските или мебелни традиции от близкото минало.

image

След цялото това старание на местните хора, няма защо да се чудим, че Трявна е посещавана от доста туристи. Отдавна и нашата управа си мечтае за това, но желаните туристически дестинации не са налагат само с мерак, трябва и акъл, какно казваше една позабравена телевизионна реклама. Защото там, в Трявна, видях няколко  табели със записани милиони левове за проекти по европейските програми. Струваше ми се, че мога да позная, къде е вложен всеки лев. А когато започнем и в Ловеч да виждаме всяко европейско евро, вложено в смислени проекти, може би нашата „Вароша“ ще заприлича поне малко старата Трявна. Като дух, красота и вдъхновение, разбира се.
Когато разглеждахме готините дървени табели над дюкяните, съпругата ми отбеляза, че тук това изглежда някак повече от естествено, все пак са имали силна резбарска школа. Размислих и се съгласих. И ние имаме много дървета в управлението на Ловеч, но ни липсват резбари.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.