Този път момичето си отива


Untitled 15Неочаквана  среща в коридора на общината. Тя е чаровница и умница, от онези, които ти оправят настроението само като ги видиш. Няма и година откакто се занимава с юридическите въпроси на Ловешка община.Чух, че вече се е доказала като спечелила някакви дела на администрацията.

Познавам я от цели дванадесет години. Беше крехка тийнейджърка в един прекрасен английски момичешки клас на Езиковата. Седеше на последния чин, но беше по-будна от тези от първите. Остави ми един от най-хубавите спомени. Класът и ме покани на бал, а мацката красеше балното дефиле като моя дама.

От познати чух, че е спечелила страхотен конкурс и предстои да напусне общинската работа и родния Ловеч. Възползвах се от шанса да я поздравя за успеха. Оказа се, че днес е предпоследният и работен ден.  Поредното доказателство, че в живота няма случайни срещи. Приятно ми беше да чуя, че е спечелила едно от почти невъзможните 37 места в конкурс за съдии с повече от хиляда участници. Все още не знаеше мястото на новото си назначение, но ми изброи като опции все големи и за съжаление по-перспективни градове.

Преди година я срещнах под дебелите сенки на алеята „Баш бунар“. Тъкмо бе приключила стажантска програма в областна администрация. Беше отвратена от еснафските страсти, зависта, егоизма, които бе видяла по етажите на чиновническа служба. Чувствата бяха безкомпромисно силни, а решимостта да напусне града окончателна. Срещата ме вдъхнови да напиша статията „Вмирисано спокойствие“ , в която разказвах как нашият град системно прогонва своите млади и талантливи чеда. После разбрах, че е получила шанс да започне работа по специалността в общината и помислих, че ще запазим за нас поне това младо и кадърно дете. Искрено се зарадвах, защото познавам чистата и душа и пъргав ум. Дано не засегна някого с с твърдението, че с тези качества е като цвете в пустинята за нашата местна администрация.

Днес младата госпожица изглеждаше като човек, предвкусващ голямо психическо облекчение. Не ме изненада, когато заяви, че изборът не е временен и не планира да се върне тук. Имах усещането, че в гърлото и напира познатата от предходната среща погнуса, но тактично премълча. В нейните очи прочетох стаената истина, а тя в моите нескрита тъга. Затова побърза да ми каже, че много обича Ловеч и несъмнено ще си идва всеки уикенд. Спомена, че пак ще се срещаме, но няма да е в коридорите на общината.

Младата бъдеща съдийка е едно от момичетата от горната снимка. Едно от малкото, които си дойдоха. Огромната част отдавна напуснаха Ловеч. Тя се върна и опита. Далеч съм от наивната вяра, че млада госпожица, способна да спечели съдийско място ще остане тук. Големите умове летят на други височини. Тъпо е, че си тръгва с отвращение от вмирисаните човешки отношение в този град и с абсолютната убеденост, че в Ловеч надеждата е безвъзвратно убита.

На тръгване и стиснах ръката със сърдечното пожелание за успех. Тя отвърна, че се радва да се видим точно днес. Както казах няма случайни срещи. Какво по-логично от това на раздяла да се срещнем  аз, радетелят за завръщането на кадърните млади хора и тя, момичето, което направи опит да посвети младостта си на родния град. Логично се разчимахме в очакванията си – аз с нея и Ловеч с тях.

Знам, че ще прочетеш сатията, мила.  Държа да ти кажа, че се радвам за успеха  ти и се гордея с теб. Макар да е тъжно трябва да призная, че Ловеч е тесен и очевидно недостоен за големите таланти. Мнозина от моето поколение наивно похабихме младостта си в неоправдани очаквания и днес се помиряваме със задушаващата атмосфера, но вашата младост не може да прави подобни компромиси. Родният Ловеч вече не оставя шансове за наивно доверие. Затова момичетата като теб може би ще се връщат за малко, но щом ни опознаят ще си тръгват. Завинаги.

Като моята очарователна позната от днешната среща.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.