Защото ми пука за Ловеч!


2011_0701Априлци20110021„Какво по-хубаво от това да умреш на път за Божи гроб!“

Един таблоиден сайт ми приписа думи, чути от чужда уста. Сигурен съм, че и авторът не го мисли, най-малкото защото ме познава. Не съм говорил с чужди думи от времето, когато бях студент и прилежно попивах знанията от учебниците. Във всеки мой текст има само мои мисли, казани с мои думи.

Откакто навърших пълнолетие все искам да променям – събитията, хората, историята.  Когато не харесвам светът, който ме заобикаля, търся пътища да го променям. Често споделям, че не харесвам Ловеч, такъв какъвто го превърнаха. Съсипан, остарял, оглозган, празен, пленен, зависим, корумпиран, оглупяващ, изостанал, страхлив, разделен, безнадежден… Затова се опитвам да търся промяната, въпреки горните епитети, които я правят все по-трудна. Ехидните опоненти подхвърлят „наслушали сме се на  критики, петимни сме за  алтернативите“.  Затова споделям моите пътища към промяната без да чакам шумни аплодисменти или възгласи в подкрепа. Малко ме интересува, дали предубедени хора чуват в моите думи нечие ехо Искрените думи не могат да бъдат повторени, не стават за рецитация и трудно се пресъздават от театрални етюди. Отдавна сме перо срещу перо, моята дума срещу другата дума, моето сърце срещу…всъщност отсреща май няма сърце. Моят блог е агора и философски се разминава с една платена трибуна.  Тук е моята гледна точка за фактите и събитията, хайде, моля, не търсете ментори и подсказани реплики.

Наскоро мой приятел ме попита, дали осъзнавам отговорността пред учениците си. Ами да, осъзнавам я, затова не мълча и събирам съмишленици за промяната. Такива, които няма да стоят стаени в ъгъла и тихо да шептят „хайде махайте се, тук ще ви съсипят мечтите“.  Има десетки причини да искам промяна.  Заради неасфалтираната вече година улица „Стефан Караджа“ , по която троша колата си, заради съсипаната индустрия, която дава работа на една шепа ниско платени крепостни, заради наводненията, които потапят след всеки по-сериозен дъжд съседите ми от другата страна на цялостно реконструирания булевард  „България“, заради некомпетентния заместник-кмет, който нанася непоправими поражения на образование и култура, заради буренясалата като блато река-красавица Осъм, заради напразно хвърлените стотици хиляди левове в неефктивни проекти и административното повишение на шефката, мъдрила тези проекти, заради оставения на произвола на съдбата квартал „Здравец“  и пасторалния вид на по-младия Бабаковец, заради рушящите се исторически паметници в квартал „Вароша“, заради руините, останали след приватизационните сделки на този кмет и неговия предшественик, заради срамното състояние на градския център и съществуването против закона на скандално зле поддържания зоопарк, заради недопустимото самочувствие на придворни архитекти, които напук на гражданството искат да променят емблематичния  Покрит мост, заради кметския мерак да изгони децата от Младежкия дом за да изкарва и от него пари, заради все по-обедняващата община и все по-безконтролно харчените от кмета пари, заради все по-пълната с администрация сграда на площад „Екзарх Йосиф I“ и все по-празния град, заради неспирните съмнения, че управляващите играят в корупционни схеми, заради удобната местна Темида, която покрива всеки сигнал с подобни съмнения,заради кметските приятелчета, помазвани  като почетни граждани, заради другите кметски приятелчета, за които замислят приватизационни подаръци,  заради некадърниците, които получават работа и кадърните, които са прокудени в София или чужбина, заради намаляването на младите и растящото отчаяние на старите, заради емиграцията на интелигентните и имиграцията на циганите, заради потъналата в  дългове болница, заради училищата, които са се хванали за гуша, заради заплашения от закриване театър и трудния живот на местните културни институти, заради алчното желание да усвояваме европейски пари за социални домове и услуги, а да оставяме в нечовешки условия децата в тях. Заради безликите човечета от общинския съвет, които натискат неуморимо бутончета вярност към своя кмет. Заради  немите човечета, които за четири години не намериха слово за да защитят поне един граждански интерес. Заради продажните човечета, които търгуват бутонче срещу работа  или опрощение на дългове към кмета. Заради всички, които от сега са сложили лигавници за да се хранят, когато вземат/запазят властта.

Заради тъмните души на користните манипулатори от вестници и сайтове, заради наивитета на простоватички избиратели, които се прехласват по политическите крясъци на евтини популисти, заради вечните мюрета, които ще натрупат малко парици, като  предизборно помагат на този който ги храни. Заради страхливите, безразличните, отегчените, надменните, продажните, всички които съучастват в разсипването на Ловеч.

Май авгиевите обори за затлачени с пластове.Има материал за промяна поне за десетилетие. Не се сънувам в ролята на Херкулес. Малък съм, дребен и нищожен. Имам един глас, едно перо и един блог. Имам мнение и право да го споделям. Не се оглеждам за последователи и не се страхувам от самотата. Dum spiro spero, докато дишам ще се надявам, че когато нещата не ни харесват трябва да имаме смелостта да се стремим да ги променим. Няма никакво значение, дали съм в политиката или извън нея, дали съм съветник или обикновен гражданин, дали съм в кандидатска листа или съм страничен наблюдател. Ще продължавам да търся промяната и пътищата към нея. Както вече казах играем перо срещу перо. Аз се целя в сърцата, те в пленените умове. Малко ме интересува, дали някой вижда промяната на хоризонта. Когато мравката се запътила към Божи гроб започнали да я обсипват с укори, че няма да и стигне живота, а тя отговаряла с блажена усмивка, че няма нищо по-хубаво от това да умреш по пътя към него.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, me. Запазване в отметки на връзката.