Езиковата все още сбъдва мечтите на децата от дълбоката провинция


egТези дни излязоха първите класирания на университетите. За почти всички мои ФБ приятели, които по разбираеми причини са възпитаници на Езиковата, ще бъдат и последните. Няколко дни гледам нюзфийда на фейсбук и виждам горди постинги с покорено  първо желание още на първо класиране. Поздрави за всички, разбира се. Спомням си кандидат-студентските трепети на нашите ученици преди 10-15 години. Вярно е, че нямаше социални мрежи, където да споделиш радостта на мига, но информация не липсваше. Спомням си, че малка част успяваха да достигнат топ желанията си още на първо класиране. Дори не малко на първо четене оставаха под линията на приетите в УНСС, СУ или МА. Със свити сърца чакаха  второ, в някои случаи до трето класиране. Често  балът стигаше само до Варна, Велико Търново, Свищов… А бяха изключително умни момичета и момчета, силни ученици. Много мои колеги смятат убедено, че са били значително по-можещи и подготвени. Е, сравненията са трудни, но със сигурност бяха по-мотивирани и работливи от повечето днешни. Усещам , че всеки, който чете тези редове вече започва да изброява – тогава имаше по-сериозна конкуренция, повече кандидати, по-малко места, по-трудни изпити, безкомпромисни изисквания… Абсолютно.  Ще се съглася и с твърденията, че нивото е паднало, изискванията са занижени, влиза се с ниски балове и оценки, има един куп предварителни изпити, докато си докараш мярата. Да, ама това е за всички . И ако нивото е падало равномерно със сигурност щяхме да бъдем в ситуацията на трепетно очакване от 10-15 години. През  последните дни се начетох на радостни постове от приети кандидати в специалности като право, софтуерно инжинерство, медицина, регионално развитие, икономика с преподаване на чужд език, икономика и медии, скандинавистика и т.н. Все специалности с най-голяма концентрация на желаещи и на високи балове за прием. Колкото и да са паднали, както и да са се сринали оценките,  тези балове остават най-трудно постижими. Излиза, че нашите ученици, които през цялата година обсипвахме с толкова скепсис са показали конвертируеми знания или поне са постигнали достатъчно високи оценки. Нали няма да е прекалено самохвално, ако приема факта за доказателство, че нивото на училището остава впечатляващо високо.  Имам собствен пример. През април на изпита по география в Софийски университет се явиха само няколко наши ученици, но всичките бяха в първите тридесет резултата от няколкостотин явили се. През пролетната кампания нашите ученици постигнаха десетки отлични оценки на различните изпити в УНСС, а всеки, който познава изпитната статистика на този университет е наясно, че отличните резултати са около 10% от от всички оценки. Повечето постижения на кандидат-студентския подобор в медицинските университети са сред най-високите за страната. Едва ли някой ще бъде изненадан от десетките много добри и отлични знания, показани на езиковите изпити в СУ и УНСС. Естествено не пропускам факта, че не малко от най-амбициозните ученици предпочитат чуждестранни университети. В тази графа училището също записва достойно представяне. Повече от тридесет (близо 1/5) от нашите зрелостници поемат към университети в Англия, Шотландия, Дания, Холандия, Франция, Германия.

Въобще не отричам, че нивото на образование в България пада, но е очевидно, че сривът в ловешката езикова гимназия е няколко пъти по-бавен, отколкото в огромна част от българските училища. Независимо, че носталгично въздишаме по онези деца от преди десет или петнадесет години,  днешните са в състояние да бъдат успешна конкуренция, както в задграничните състезания, така и в спорът за най-желаните родни университетски специалности.  В полза на тези разсъждения ще припомня и вече коментираните резултатие от зрелостните изпити, също сред най-високите в страната.

В края на днешните си разсъждения искам да припомня, че дискутираме постиженията на училище, което подбира учениците си от дълбоката провинция и малките населени места от демографски стагниращата Северозападна България. Но в крайна сметка децата от Свищов, Луковит, Бяла Слатина, Севлиево, Тетевен, Ловеч, Козлодуй, Белене, Павликени, Трявна, Априлци, Троян, Горна Оряховица, Кнежа се оказват добре подготвени конкуренти на връстниците си от най-добрите български училища. Ето това е наистина комплимент за моите колеги, които с усърдие и характер се опитват да задържат нивото на подготовка, въпреки незапомнения упадък в родното образование.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.