Ловешкото дясно пред историческо решение или поредната грешка


lov_center_3За половината жители на общината Ловеч се развива зле, за другата половина напредва.  Едните смятат, че местната власт прогова младите и кадърните, другите, че е грижовна, макар трудно да намират аргументи. Недоволните определят третия мандат на Казанджиев като провал, поддръжниците пък броят националните му награди и признания. Ловеч е разделен, нека кажем условно на десни и леви. Защото нито Казанджиев е политик с ляво мислене, нито мнозинството от нахъсаните му опоненти имат десен статус. Макар обществеността да е дълбоко раздвоена, лявото и дясното изглеждат по съвсем различен начин. Исторически лявото е консолидирана около БСП и респектиращо силно. Дясното е раздробено и почти не е в състояние да се сплоти около лидер. Победите над такъв  диспергиран политически сектор съвсем не са трудни. Ловеч се управлява 5 мандата или двадесет години от БСП. Във всеки от тези избори (1995,1999, 2003, 2007, 2011) дясното се явява с две или повече кандидатури. Така например през 1995-та година се срещу БСП се „самоизяждат“ Кольо Колев (СДС) и Стоян Василев (БЗНС, ДП, ФЦБ), през  1999-та Иван Арабаджиев (СДС) и  Венцислав Йотов (ЛДА), през 2003-та Венцислав Христов (СДС), Пламен Чапаров (ГПБ), Ставислав Бешков (НДСВ), през 2007-а Анатоли Йорданов (ГЕРБ), Пепо Дончев (ДА), Анелия Иванова (Новото време), през 2011-та Корнелия Маринова (ГЕРБ), Иво Райнов (СДС), Петър  Магеранов (ДСБ). При  първите два избора разделените десни гласове улесняват успехът на Еврев още на първия тур, през 2003-та осигуряват балотаж между леви  кандидати, в последните два избора дават комфортен аванс за Казанджиев преди  балотажа. Ето малко числа за мандатите „Казанджиев“.

2003 Казанджиев 1 тур Христов 1 тур Чапаров 1 тур Бешков 1 тур
7623 2479 1964 1494
2007 Казанджиев 1 тур Йорданов 1 тур Дончев 1 тур Иванова 1 тур
8524 3485 875 1415
2011 Казанджиев 1 тур Маринова 1 тур Райнов 1 тур Магеранов 1 тур
9710 8285 1006 715

При трите избора Казанджиев удържа аванса си на балотаж. През 2003-та година Казанджиев събира 10812 гласа срещу 8058 за Караджов. През 2007-ма година е най-трудната победа, в която Казанджиев постига 9963 гласа срещу  9593 за Йорданов. На последните избори в балотажа Казанджиев достигна невероятните 12 606 гласа и победи Маринова, за която са подадени 11 590 бюлетини.

Като човек, който симпатизира и работи за десния сектор правя няколко важни извода, които искам да споделя сега, преди да са направени поредните грешки в изборната аритметика. БСП е партия с голямо влияние и силно мобилизирана подкрепа. Дължи се на много фактори, но аз ще заостря вниманието само на два – огромна маса селски избиратели (в структурата на общината попадат 34 села) и растящ  дял на ромското население, което традиционно гласува за БСП, макар че след появата на пазарния принцип в осигуряването на гласовете в този социален сегмент се настаниха и други партии. Казанджиев е много силен политически играч. Печели три избора слещу различни противници и при разнородна политическа ситуация (например през 2003-та и 2011-та националната власт се контролира от дясно-центриски партии).  Показва забележително увеличение на получените гласове при всяко следващо явяване на избори, а в балотажите безпроблемно събира над  10 000 гласа. Влиза във всеки балотаж с преднина, която успява да запази на втория тур. Разполага със силна корпоративна подкрепа, доколкото по-голямата част от влиятелния местен бизнес и практически целият сив сектор осигуряват стабилно финансиране и контролиран вот в негова полза.

От друга страна като човек от десния сектор нямам никакво съмнение, че 5-те мандата на БСП са десетилетия на най-големия упадък за Ловеч.  Невиждана демографска криза и грандиозна загуба на млада работна сила и интелектуален капацитет. Разсипване на стопанския сектор, стагнация на пазара на труда и липса на каквато и да е алтернатива за заетост. Загуба на традиции и имидж за града, силно влошаване състоянието на градската и обитаемата среда. Конкретно Минчо Казанджиев градира низходящо своите управленски мандати, независимо от пресиленити негради, които очевидно успява да уреди. По времето на Казанджиев бяха наложени уродливите политически практики на олигархическо партньорство между кмет и съмнителни бизнес структури и преднамерено корупиране на съветници в полза на кметско мнозинство. Дори се отвори ниша за политическите брокери, които на последните два избора си напазаруваха гласове за 2-3-ма съветника и естествено капитализираха ивнвестицията с услуги за кмета срещу лични облаги за брокерите.

За мен и дясната половина от ловешкото гражданство няма никакво съмнение, че по-нататъшно управление на Казанджиев и БСП е пагубно за града. Само, че три месеца преди изборите кметът изглежда достатъчно силен за да спечели отново.  Единственият шанс в полза на надеждата това да не се случи е ЕДИНЕНИЕ между десните политически сили.  Историческите факти показват, че кандидат от десницата може да се надява на успех единствено, ако влезе в балотаж с преднина. Числата, които представих по-горе подсказват, че това е възможно само с ОБЩА кандидатура на ГЕРБ и Реформаторския блок. Само, че това единение трябва да бъде съпроводено и с друга важна стъпка. Десният гласоподавател е капризен, той често намира косури на предложените кандидати. Само искреното и пълно обединение би го убедило да гласува въпреки резервите, които има към определени кандидати. Това несъмнено преминава през обща регистрация и СЪВМЕСТНА ЛИСТА ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ. Опцията една кметска кандидатура и отделни листи в дясно не работи. Подобна ситуация ще продължи да подхранва съмненията за недоверие и ще засили резервите към определени кандидатури. При опцията за отделни листи всяка дясна формация ще бъде принудена да търси своята идентичност и ше се наложи да издига собствена кандидатура за кмет. Трябва да е ясно, че пред Реформаторския блок политически не стои възможността да подкрепи чужда кандидатура и да представи само листа за съветници.

Пиша тази статия със съзнанието, че политиката трябва да бъде кауза. Пред Ловеч има само една кауза – да се обърне посоката на упадък, демографски стрес, стопанска и културна  маргинализация. Никой не може да гарантира, че една политическа промяна ще реши проблемите, но е сигурно, че сегашното статукво ще ги задълбочи до непоправимост. Следователно ловеката кауза е остраняване на БСП и Минчо Казанджиев (доколкото той ще бъде партийния кандидат) от власт. В името на тази кауза няма място за лично его, партийни интереси, политическа надменност,  прибързана  самоувереност. Има градове, в които и големите и малките трябва да преглътнат грандомаското самочувствие и да си подадат ръка в името на промяната. Ловеч е много труден град и успехът е невъзможен без пълно и истинско единение. Късогледо ще бъде, ако през следващите седмици местните и националните лидери не осъзнаят това. Резултатът от изборите през есента може да бъде предопределен още до началото на август. Този път се надявам на благоразумие. Казанджиев и БСП разчитат също на него – да не ни достигне.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.