Крепостта започна плахо да възстановява историята, но пак пропусна Ловешкия мир


image

През уикенда бе планирана интересна атракция за Ловешката крепост – възстановка на средновековен лагер и демонстрация на типични за онова време занаяти. Ето това е събитие, с което крепостта наистина оживява и започва да разказва увлекателно. Защото модерните концерти и прескъпото шоу „Болярска сватба“  може и да осмислят стотиците хиляди вложени в крепостта през последните години, но не приобщават нито към духа, нито към величавата история на това легендарно място.
Нямам нищо против шоу спектаклите и театралните бракосъчетания, за тях винаги ще се намери време на Хисарския хълм, но това, което с гордост трябва да презентираме е историята. Ловешкият мир, подписан от Асеневци и фактическото признаване и възстановяване на Втората българска държава. Всички знаем, че когато туристите дойдат в Ловеч, те неизменно питат, къде е Покритият (нерядко наричан Закритият) мост, но никога не се интересуват за Ловешката крепост. В туристическите справочници и познанията на българите Ловеч е влязъл с архитектурния шедьовър над  реката. А ние притежаваме изключителна история и крепост, която е достолепен свидетел на тази история. Точно затова трябва да популяризираме и показваме Ловешка крепост преди всичко като историческа светиня, пък после и като съвременна сцена за изкуства и бракосъчетания.
Спомням си какви усилия ми костваше преди няколко години да убедя местната управа, че трябва да включи Ловешкия мир в културния календар на общината. Хеле чуха ме и събитието ежегодно се вписва. Още тогава предлагах идеята да го отразнуваме с някаква възстановка, точно за да се връщаме към онзи дух и да учим на история децата и гостите . Ето събитието от уикенда е точно реализация на това, което предлагах. Доколкото разбирам възстановката е осъществена от варненски клуб, но това едва ли струва много пари на общината. Още повече, че подобна атракция, при добра реклама, може да генерира, както нарастване на потока туристи, така и увеличение в приходите от посещения. Какъв е проблемът в годината да бъдат организирани няколко такива събития, които да връщат към историческите корени и духа на времето. Събития, които постепенно да се разрастват и да достигнат националния културен календар. Не веднъж съм коментирал, че печелившият туризъм не е само инфраструктура, той е преди всичко съдържание, динамика, събития, които да интригуват и привличат. Не бих пропуснал да отбележа, че след като госпожа Димитрина Дренска пое управлението на местната култура и туризъм , градът се отвори за повече културни събития, а крепостта започна да живее по-пълноценен живот. Въпреки това, обаче, много още има да се направи за популяризирането на  Ловешкат крепост и знаменития мир, сключен край нейните порти.
Събитието от отминалия уикенд доказва неумението да мислим точно в тази перспективна посока. Въпросната възстановка се случва в началото на юли, а според историческите извори Ловешкият мир е сключен в края на пролетта, предполага се някъде през юни. Интересен е въпросът, защо тази атрактивна възстановка не бе наречена за честване на поредната годишнина от Ловешкия мир? Защото макар администрацията да възприе моето предложение за ежегодно културно събитие, свързано с  мира, упорито отказва да го чества именно в края на юни или началото на юли. Затова съботното събитие е просто уикенд атракция, а същинското честване на Ловешкия мир администрацията планира за октомври и то с лекоатлетическо бягане. Не че е лошо, но както вече казах сватба, оперетен концерт и спортно състезание не приобщават към дух и не разказват история.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.