Защо образованието тук в България няма как да бъде като там в Германия


92887_1Преди два-три месеца на път за Холандия се срещнахме с изключително  лъчезарно момиче, което наскоро завърши Езиковата гимназия в Ловеч. Срещата беше повече от приятелска и топла. Разговорът се плъзгаше по различни теми и някак неусетно стигна до образователните паралели между България и Гърмания. Нашата бивша ученичка и настоящата студентка по дентална медицина сподели, колко и е било трудно през първите месеци да се приспособи към строгите изисквания на немското висше образование.Деликатно, но убедено настояваше, че е била не достатъчно подготвена за местните реалности. От дистанция на времето виждаше прекалено много снисхождение в изискванията, които учителите са предявявали в годините на нейното гимназиално обучение. Спомням си, че ми казваше „Можеха да ме натискат много повече и да ме карат да уча много по-усърдно. Сега щеше да ми е далеч по-лесно“. Тонът и беше възможно най-мек, но обвинението добре премислено, сигурно и изстрадано. Оттогава често мисля за тази среща и казаните думи. И макар да мина доста време, на ума ми беше един ден да се върна към темата. Вероятно, когато се почувствам достатъчно сигурен да отговоря на себе си. Думите на преживелите гимназията (моят синоним за „бивши“, доколкото посветените в езиковския дух не могат никога да бъдат бивши) винаги са вълнували мислите ми. Когато умните и пораснали младежи гледат назад, те виждат с очите на ценители или съдници. Техните очи са като огледало за обратно виждане. Когато преживелите критикуват винаги имаме основание да се замислим. И така една наша пораснала приятелка ни казваше, че обучението получено в гимназията по-скоро разнежва, вместо да калява характера. Между редовете на казаните думи се таеше простичка теза – зад високите оценки не стоят, нито адекватните знания, нито необходимите усилия. Лесно постигнат висок успех, който бързо  бива разобличен от изискванията на германската образователна практика. Стара българска черта е да се засягаме преди да помислим. Затова и не реагирах веднага, оставих тезата да отлежи в мислите ми, а времето да бъде арбитър. Силни доказателства в полза на нашата събеседничка дойдоха в края на учебната година. Порой от отлични оценки както в абитуриентските класове, така и в следващите ги випуски. С моите десет-дванадесет шестици изпитвах истинска вина на фона на почти двойно по-големия брой отлични оценки по останалите предмети, включително и изучаваните езици. Покъртително бе да видя хора с 200-300 извинени отсъствия през годината да приключват с успех близък до пълния отличен. Да мила, не мога да споря, защото си права за занижените изисквания и лесните постижения. Но тези лежерно постигнати резултати са повече от достатъчни в България. Доказателства в изобилие. Например средните резултати от зрелостните изпити на последния завършил випуск са много близо до отличен, а тези по езиците решително го надхвърлят. Още незавършили учениците от същата тази Езикова гимназия постигат масово отлични резултати по целия спектър от кандидат-студентски изпити. Дори да си мисля, че не знаят достатъчно,  тези изпити ме опровергават тотално. Разбира се убеден съм, че летвата е смешно ниска, а форматите на изпитите достойни за характерното за по-жарки активности понятие „порнография“, но тези стандарти ги задават министерски комисии и академични съвети. Както и да изглежда на нашата приятелка или на мен нивото на обучение, то си е абсолютно реципрочно на националната образователна политика и висшите училища. И те си имат своите оправдания. Едните лустросват печалния факт, че родното образование продължава да се срива под тяхно ръководство, другите панически се борят за оцеляването на десетки безсмислени специалности и незнаен брой псевдоакадемични преподаватели. Само преди седмица настоящият образователен министър превърна пет колежа във Висши училища и увеличи неизпълнимата квота на университетския прием с още хиляда места. Факт е, че учениците не искат да учат, защото не ги очаква състезание, а лека тренировчица под формата на зрелостен изпит и червен килим до всяка мечтана университетска специалност.

Разбира се разсъжденията ми търпят сериозни възражения. Нали едно елитно училище трябва да изсмуква душиците на питомците за да ги направи в пъти по-качествени от завършилите по-скромни училища. Да развие на пълни обороти качествените ученици. Така е и докато помня, че качеството доминираше поне в 80-85% от състава на паралелките изсмукването си беше езиковска практика. Да, но качеството тотално го влошиха. Дали от несериозното пресяване чрез външно оценяване, дали заради растящата държавна занемара към образованието, не знам. Истината е, че рекруитираме множаща се армия от немотивирани ученици, които гледат с безразличие на двойката и с блаженно задоволство спасителната тройка. Често се шегувам, че дори и най-великите империи капитулирали, когато отвътре ги превземали игноранти.  Учителят не е предрешен Дейвид Копърфийлд, способен  едновременно да бъде аниматор на скучаещите кибици и прилежен обучител за амбициозните. Нивото се срива, а с него и изискванията. Преди двадесет години, когато постъпих в Езиковата, имах шанса да работя с младежи, жадни да научат всяка казана дума. Системно пълнех главите им с допълнителна информация и те попиваха всичко.  Днес дори не искат да запомнят семплата информация от т.н. „олекотени“ учебници. Е, така се култивират олекотени умения, олекотени знания и олекотени навици. Но за България са си тъкмо, ако призовем за свидетел ДЗИ-тата и кандидат-студентските изпити.

Всички тези неща ги пиша не за оправдание. Сигурен съм, че нивото на подготовка у нас е лош трамплин  към една германска академия. Просто говорим за Европа на двете скорости, с двата стандарта и двата манталитета. Родното образование е кроено по местни стандарти. Неговота горна дрешка (висшето) е съвсем по мярката на долната (средно). Чудовищно е да си мислим, че българското образование може да се конкурира с немското (с изключение на няколко арт и IT специалности).  Да, местната гимназиална подготовка не е достатъчна за бърз успех в немския университет. Там очакват хора, получили съвсем различно училищно образование. Защото в Германия и цяла Европа зрелостния изпит е сериозна летва, а не детско въженце за прескачане, безпричинните отсъствия са невъзможни, подарената оценка е непозната практика, висшето училище е достъпно само за наистина способните (в Холандия право да кандидатстват в университет имат само завършилите определени типове гимназиялни училища и колежи).  Спомням си, че нашата събеседничка спомена факта, че за да се дипломира в Германия един дентален медик трябва да положи шестнадесет държавни изпита. Да, образованието в България въобще не е като в Германия, а и няма как да бъде. Поне в обозримо време! Дано го имат предвид тези, които мечтят да учат зад граница.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Защо образованието тук в България няма как да бъде като там в Германия

  1. aman11be каза:

    Г-н Райнов, за щастие в дадения случай съвсем не сте прав. Казвам за щастие на нашата образователна система, но имам предвид за нещастие на цяла Европа. Не знам в кой университет следва Вашата бивша ученичка, но имам преки впечатления от няколко университета в Германия, при това не в село Горно Нанадолно, а в Бон, Дюселдорф, и т.н. За наша радост или съжаление, това оставям на Вас да прецените, критериите там са немислимо ниски дори за завършили средно образование в България. За съжаление „толерастията“ и „либерастията“, т.е. слободията са изиграли в последните десетилетия разрушителната си роля и в Германия. Пиша това като възпитаник на НЕГ отпреди 35-40 години. За мен Германия и немците винаги са били образец на дисциплина, трудолюбие, коректност и …, и …., и…. Сега в големите градове на Германия не е останало почти нищо от това. В някои малки градчета в южните провинции все още съществува немския дух, но в големите градове е ужас и безумие. Те са залети от имигранти от цял свят. И страшното, за мен поне, е, че вместо германците да се опитат да асимилират тези хора, то те приемат техните навици и начин на живот. Сега не е изключение в голям немски град да видиш някой да отвори прозореца на автомобила и да изхвърли чаша от кафе или опаковка от някаква закуска. Първата реакция на сина ми, когато на 01.12.2014 слязохме на гарата в Бон, беше „Егати мръсотията!“.
    Може би ненапразно студентите по медицина и дентална медицина в Германия след като завършат трябва да работят още 3 години, ако не се лъжа, под надзора на супервайзор. Т.е. не са пълноценни лекари.
    Така че дяволът не е все още толкова черен в българското образование. В сравнение с доста „бели“ държави.

Коментари са забранени.