Хора, спрете да се държите като съучастници на тези, които ви крадат!


imagesПрез последните двадесет дена ми се повдига от наглеци. Нагледах се на факти за безскруполни кражби. Крадат от всичко – от строителство на детски площадки и домове за онеправдани от съдбата деца, от издръжката, която дава държавата за други деца, от синдикалната солидарност.Крадат от програми и проекти  Крадат без свян и всякакъв страх от наказание. Крадат и вярват, че над тях отново ще разпънат чадъри. Вероятно, защото се е случвало и друг път.

Крадат, защото си мислят, че сме идиоти, които не виждат или не разбират. Или крадат, защото се държим като идиоти, които се правят, че не разбират или не виждат.  Няма как да са откраднали в такива огромни размери без нашето мълчаливо съучастие. Честно казано нямам обяснение за тази нищета на характера. По-голямата част от хората, с които съм говорил съзнават, че се краде. Разбират, че откраднатото илиза от техния джоб. Досещат се, че са отклонени средства от общественото благосъстояние или личното благополучие на всеки. Въпреки всичко мълчат и гледат виновно в земята. Сякаш те са откраднали. Поразяващ страх или култивирано малодушие. Всъщност няма значение. Всички винаги се крият зад евтиното оправдание, че живеят в малък, беден и прозрачен град. Да осъдиш публично началника или някой местен управленец  е като да се саможигосаш по челото със знак за неблагонадежност. А със знак на челото няма работа, няма удобства, няма далавера. Ние тук така сме свиквали да живеем – да се вписваме в орбитата на властника. Без да си даваме сметка, че е преходен  и времето на неговата власт я определяме ние, най често с нашето подлизурско смирение.

Адски много се краде в Ловеч. Всички го знаят, но мнозинството се прави на идиотски незаинтересовано. Страхът е лош стилист. Рисува сив и тъжен живот. Точно затова, хора, не разбирам страха ви и старането да живеете в унизителна зависимост от своите предразсъдъци. Не разбирам великодушието, с което ежедневно прощавате на наглеците, които крадат от вас и деца ви, от вашия град и вашето бъдеще. Не разбирам оправданията ви, вече дори не са ми смешни.  На моменти ви съжалявам, защото сте избрали да живеете в измама и в кожата на втора ръка хора. Ето на много от вас дори няма да достигне смелост да лайкнат този пост. Не защото не са съгласни, а защото се страхуват, че подписите им ще бъдат видяни точно от крадливите управници и началници, за които пиша. А разпознаването е основание за жигосване.

Знаете ли колко е тъпо, когато се оплаквате, че Ловеч е разсипан и безперспективен!  Тези, които го направиха такъв не са извънземни, те са наши съграждани. Същите, които от години не спират да крадат  с вашето безмълвно съучастие. От кого всъщност  се оплаквате?

Хора, не се ли изтощихте да бъдете малодушни и смирени? Колко остана от живота ви?, Колко изпратихте от децата си? Колко оцеляха от мечтите ви? Колко от парите ви откраднаха?

Ще ми се да ви извикам да спрете да се държите като съучастници на тези, които ви крадат. Но се опасявам, че дори тогава ще се скриете за да не ви обвинят, че сте чули факта, който прекрасно знаете – откраднаха живота ви! Пред вашите очи, а вие дори не извикахте!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, общество. Запазване в отметки на връзката.