Спасяването на Ловешкия театър няма алтернатива


ппп1Ловешкият театър е под прицел. Предстои поредната театрална реформа, която запалашва малките провинциални театри. Добре известно е, че българската култура  оцелява благодарение на държавните субсидии. Парите са обвързани с продадените билети. В провинцията приходите са по-малко  заради намаляващия брой зрители и ниските доходи. Според методика от тази година приходите от билети представляват значително по-голям процент от общото финансиране на театрите. Това, естествено, поставя театрални трупи като ловешката под сериозното притеснение за бъдещо съществуване.

Перспективата пред ловешкия театър не е добра и спасителното решение зависи от Общинският съвет. В случай, че съветът не приеме увеличение на местното финансиране за театъра (към момента 80 хиляди лева) опциите са неговото сливане с Плевенския театър (практически закриване) или превръщане в продуцентски център (сцена, на която могат да се показват представления, шоупрограми, но без да се поддържа щатна трупа). Моето категорично мнение, надявам се и на голяма част от моите колеги, е че трябва да бъдат положи всички силия за спасяване на местния театър. В годините загубихме в автентичния им вид ловешката оперета и куклен театър, остана ни само драматичния театър като професионална проява на сценичното изкуство. Отдавна нямаме кино , а големите културни събития ни подминават по традиция. Не бива да допускаме и закриване на местния драматичен театър.

Добре известно е, че сме на няколко месеца от местни избори. Време на лесни популистки ангажименти. В този контекст  всички политически сили биха заявили своята безрезервна подкрепа за театъра. Отговорната политика, обаче, изисква да действаме внимателно и с хоризонт. Решението, което ще бъде взето трябва да бъде поне средносрочно т.е. да разрешава проблема и да дава спокойствие на театралите за няколко години напред. Изходът със сигурност преминава през увеличаване на финансовия ангажимент на община Ловеч в издръжката на театъра. Това увеличение, разбира се, трябва да бъде поносимо, но в никакъв случай не трябва да бъде отказвано. През последните години доста средства бяха похарчени за неуместни проекти, които нито възвръщат вложенията, нито създават културен или социален продукт. Дошло е време за пренареждане на приоритетите и грижите за развитието на местната община. Несъмнено на първите места сред тези приоритети трябва да бъде поддържането на съществуващите културни институции с доказано социално значение, какъвто безспорно е Ловешкият  театър.

Първи стъпки към благополучно разрешаване на проблема се очакват през следващата седмица. За сряда е планирана среща със заместник-министъра на културата Боил Банов и представители на Съюза на артистите. Вярвам, че срещата ще предложи  успокоителна развръзка и ако се притеснявам от нещо, то е от фактът, че господин Казанджиев отново опитва да затваря търсенето на решението в  кабинетен формат участници. Както вече казах решението е задължение и правомощие на Общинския съвет. Затова участието в срещата поне на цялата комисия по образование и култура е задължително. Разговорите в тесен кръг със специално поканени от кмета съветници са меко казано неуместни.  Големите проблеми на общността се решават на светло и максимално публично. Решението за запазването на театъра няма алтернатива  и е важно за цялата общност. Хубав случай за да покажем, че местната политика може да взима общи решения независимо от разноцветието си.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, култура. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Спасяването на Ловешкия театър няма алтернатива

  1. Rumen Tsonchev каза:

    То в ЛОВЕЧ могат и картинната галерия да закрият.Щото не е нужна.Колко хора влизат там,а има какво да се види.

Коментари са забранени.