Денят на нашите дипломирани герои


11649222_10204849757065916_954346294_oВчера беше ден за дипломиране. Когато се дипломират мои класове, винаги изживявам тези дни със смесени чувства. От една страна с радост и задоволство от успеха на порасналите деца, от друга с алергия към нашествието на политически лица, които се „оглежд ат“ в техния блясък.  Особено преди избори. Беше гротескно да гледам ПиАр-и, обсебени от присъствието на своите политически ментори. Вместо във фокуса да бъдат героите с отличните дипломи, с  дръзките мечти или ерудицията, надскочила още сега епигоните, които лъскат имидж с техния празник. Сигурен съм, че тези официални лица не запомниха  нито броя на пълните отличници, още по-малко попитаха за числото на десетките езиковци, завършили училище с отличен успех.Гнуся се от факта, че ловешките интернет сайтове не показаха снимка на 17-те пълни отличници от гимназиалното обучение в Езиковата, но бяха наводнени със фотоси на политически несъстоятелници. Езиковата е оазис на духа и люпилня на мечтатели. Заради страхотните деца и невероятните учители. Въпреки посредствените местни политици.

Ако игнорирам мръсните политически попълзновения, вчера беше ден на гордост. От моето момиче Велиана, което бях щастлив да видя първенец на випуска. От още четири мои прекрасни деца, които получиха плакетите на пълните отличници. От дузина други, които споделехи аплодисментите заедно с тях. От десетките, които вчера доволно позираха с отлични дипломи. От целия випуск, който постави гимназията сред топ училищата след проведените матури! Вчера все още бяха наши деца, утре ще станат нашите посланици. Млади хора, които ще дръзнат да променят света и да катерят най-високите върхове. Вчера бе последнияг шанс да им се порадвам. Млади, красиви, усмихнати, способни, обладани от вяра. Нашите деца, моите деца. Толкова е готино да ги виждам пораснали, успели и да се лаская, че имам частица заслуга за техния успех. И гледайки с умиление тяхното дипломиране да мечтая , че утре ще си спомнят моите уроци, ще повтарят мои думи, ще изричат моите послания. Децата, които възпитхме колкото можахме.На изпращане емоциите са объркани. Радостта се сменя с тъгата, гордостта със съмнението, надеждата със страха. Децата ми са толкова щастливи, че бързо забравям негативните страсти. Днес  е ден на гордост, благодарност и надежди. Днес е денят на моите деца. Въпреки посегателствата на политиците и техните ПиАр-и.  Забравям ги. Щастието на децата ме заразява, а замечтаните им погледи ме зареждат с надежда. Чак сега виждам, че денят е слънчев и накакси ласкаво топъл. Като своите слънчеви герои.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.