Фалшиви герои в кривото огледало на училищните оценки


fetes3141Зад една училищна оценка могат да се крият много стихии. От сервилност към родители и удовлетворяване на директорски натиск до респект пред знанието и добродушно снизхождение към постиженията на децата. Сигурен съм, че всеки, получавал някога „властелинското“ право да пише оценки се е опитвал да бъде справедлив. И трудно е устоявал. Правило е в българското училище в края на учебната година да се пишат оценки „ в полза на ученика“, клише останало още от времето на соца. Не разбираема полза, която в повечето случаи служи единствено за някоя и друга хвалба пред баба и дядо. Във всяка държава със здрава образователна система оценките са показател за напредъка на ученика, в в България визитка за показност. В България има обожание и култ към оценката. Особено в родителските души.
Спомням си, че преди години една троянска юристка много държеше нейният син да има максимална оценка по география. Затова уреждаше жадувания резултат през администрацията на училище. Вярваше, че е достатъчно да ми бъде наредено да изпитам с благосклонност момчето. Така и направих и убедих целия клас и синчето, че не заслужава повече от това, което съм му поставил вече. Така мислеха и действаха влиятелните родители в далечната 1998-а година. Мислеха, че е всичко се решава с началническа разпоредба до учителя. Времето въобще не уби родителския ищах да контролират оценките на децата си. В първите години на 21-то столетие трябваше да пиша обяснение, защо съм поставил слаба оценка според твърденията на една мама „върху нов материал“, а истината е, че щерката демонстрираше шокираща неграмотност за работа с атлас и карта. С еднаква страст в годините сметка за оценки са ми търсили както бивша експертка от ловешкия образователен инспекторат, така и неотстъпваща и по самочувствие фризьорка. Е, нервните обвинения винаги оставаха без последствия, но мамините амбиции да реализират планирани оценки за децата си оставаха все тъй актуални.Респектът към учителя бавно нарастна и родителските тела започнаха да търсят директен контакт вместо да разчитат на началническото посредничество. Винаги съм се чудел, откъде непознати хора изнамират телефона ми за да ми позвънят с молбата „да не изпитвам утре синчето“ или пък „ да дам шанс на щерката да повиши срочния си резултат“. Агресивното желание на родителите към лелеяни оценки не търпи никакви препятствия. Ето само преди няколко дни напориста мама, след като не можа да си уреди рандеву по телефона, се появи неканена пред… дома ми. Естествено с гореща молба да изпитам дъщеря и, на която шестицата по география е жизнено необходима. Обясних, че само след два дни класът ще прави контролно и момичето получава шанс, равен с всички останали. Да , ама мацката се чупи от контролното! А мама толкова иска шестица… Вчера колежка ми сподели, че получила имейл от високопоставена майка, която се надявала сина и да завърши по-добре тази година. А младежът не ходи на училище и е пред угрозата да остане без оценки по няколко предмета…
Родителите изпитват ненаситно желание за високи оценки и го възпитават в децата си. Затова, в края на годината, тълпи тинейджъри започват да молят за изпитване и шанс да изкарат по-висока оценка. В много случаи, нито преценяват възможностите си, нито се интересуват от сериозността на знанията си. Просто искат, защото мама иска. Днес една абитуриентка сподели, че резултат малко под 5 на кандидат-студетски изпит и изглежда обидно нисък. А преди седмица друга дванадесетокласничка не криеше разочарованието, защото на матурата има само 5,58!Представяте ли си до каква степен са преформатирани ценностите на децата. Много добри и отлични оценки сесмятат за недостойни постижения

Не разбирам тази истерия по оценките. Ежегодно нашето средно образование бълва хиляди отличници. За да направи удоволствие на мамите. Заразата стигна и до университетите. Някога отличната оценка на кандидат-студентски изпит бе изключение и признание за съвършенство, сега е толкова масова, че който не я достигне страда.
А в държавите с уважавано образование никой не търси отличници. Младеж, заминаващ да учи в Дания се чудеше, защо в избраните университети искат да е постигнал едва много добър успех от училище. Ами защото там шестиците не се раздават на килограм. Просто оценките измерват реални знания и не се влияят от амбициите на мамите. Тук са криво огледало за самочувствие и родителско удовлетворение.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.