Сълзите на един обикновен даскал


11224745_10153328106188537_6495001109871945081_o

След толкова усилия обществото да съсипе професията ползвам думата даскал единствено като самоирония. Защото авторитетът на възрожденския даскал отдавна е книжен мит. Днес даскал е епитет, изричан с презрителност и обществено пренебрежение. От двадесет години съм точно такъв даскал. Попаднах случайно в училище и толкова пъти можех да си тръгна, но само да си го помислех и някакви сила ме стискаше за гърлото. Времето постепенно ме превърна в съвсем обикновен даскал, в смисъл на човек, който играе единствено себе си и използва най-простички средства като искрено отношение и чиста обич. Съвсем обикновени човешки средства, каквито единствено са възможни за обикновения даскал.

Даскалуването е обсесия.С времето започнах да се държа като същински даскал и в обществените си отношения.  Да говоря и пиша истината вместо да се крия зад демагогията, да изобличавам фалша и лъжата вместо да извличам облаги от сътрудничеството с тях. Въобще поведение, породено от обикновена гражданска свободия.

Вчера намерих пред входната врата малък пакет със завързани балони. Разопаковах го и открих книгата „Една минута  концентрация на ума“. Зачетох се във въведението. Още първото изречение ме подтикваше да  затворя очи и „ в следващите 60 секунди да живея  така, сякаш целият ми живот зависи от тях-с чувство за неотложност и вълнение“. Сигурно това са секундите, в които човек е събрал тотално мислите си и стига до озарението как да промени живота си. Изпълних инструкциите и опитах да пусна душата си да полети към непознатата светлина, но тя остана закачена за балоните, които до преди минута търсеха силата на гравитацията в книжката. Отворих очи и се чувствах различен. Не толкова обикновен и нещо повече от даскал. На вътрешната страна на корицата пишеше простичко и силно „Всеки ден и час ние ще доказваме, че Вие сте ни дали добър пример в живота“. Подписът на моят прекрасен и вече завършил 12 Д клас! Може ли един обикновен даскал да бъде пример? Не знам. Погледнах балоните, препрочетох посланието върху корицата на книгата и усетих как в крайчетата на очите ми се появи издайническа влага. Май минутката си беше свършила работата. Една от най-трогателните в живота ми.

Не знам, дали една минута може да даде отговор накъде отива живота, но вече вярвам, че едно денонощие е достатъчно. Като вчерашното в деня на поредния рожден ден. Двадесет и четири часа на смазващо внимание и дрогиращи дози любов. Стотици пожелания и море от окуражаващи приятелски послания. Топли, разнежващи и просълзяващи. И сякаш писани по общ сценарий повтаряха едни и същи думи- „не се променяй“, „бъди будител“, „остани себе си“, „не спирай да мечтаеш“, „остани истински“, „продължавай битките със сърце“…

Скъпи приятели, знаете ли колко е задължаващо  да прочетеш десетки пъти, че си „вдъхновяващ пример“ ? Двадесет и четири от най-сладките часове, които съм преживял. Не толкова заради опияняващата любов и прекомерното уважение, колкото заради признанието. Защото, ако наистина вдъхновявам, съм постигнал това, за което съм мечтал – да възпитавам честни, добри, почтени и обичащи хора. Ако служа за пример, съм спечелил последователи за каузата на живота си – свободните хора да вземат надмощие над фалшивите герои и духовните пигмеи.

Не, няма да се променя. За кога, толкова години живея в кожата на наивния Дон Кихот. Ще продължавам да обичам децата и истината, да „проповядвам“ свобода и справедливост, да се боря срещу лъжата и некадърността, да подкрепям младостта и способните. Аз друго не мога, пък и нямам право, щом моята донкихотовщина вдъхновява и служи за пример. Просто един обикновен даскал, който се опитва да учи и възпитава със сърцето си.

Вчера едно от моите пораснали момичета ми писа: „Благодаря ви, че сте това, което сте“. И аз благодаря за прекрасните думи на моите приятели и сълзите, които дойдоха с тях.

PS. Книгата е прекрасен подарък с екзестенциални съвети как да изживеем пълноценно всеки миг от живота си. Сигурен съм, че ще я прочета на един дъх.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.